Питагор за микрокосмоса в човека. // Pythagoras about the microcosm in man.

English text follows the Bulgarian

Питагор за микрокосмоса в човека. Из „Животът на Питагор.“ Превод от английски – Г. Мишев 

15….Питагор казва, че човекът е микрокосмос, което значи сборен образ на вселената; не защото като другите животни, дори най-малките, и той е изграден от четирите елемента, а защото съдържа всички сили на космоса. Защото вселената съдържа боговете, четирите елемента, животните и растенията. Всички тези сили се съдържат в човека. Той има причина, която е божествена сила; той има природата на елементите и силите на движението, растежа и възпроизвеждането. При все това той е по-долу във всяка една от тях от другите. Например атлетът, който практикува пет вида спорт, развивайки силите си в пет направления, е пак по-долу в в тях от атлета, който практикува един вид спорт; така и човек, имайки от всички сили в себе си, е по-ниско в развитието на всяка от тях. Ние притежаваме по-малко разумни сили от боговете и по-малко от всеки от елементите, отколкото самите елементи имат в себе си. Нашият гняв и нашето желание са по-малки от тези страсти в нерационалните животни, а също силите ни на хранене и растеж са по-малки от тези в растенията. Така изградени от различни сили, ние имаме труден за водене живот. 

16. Докато всички други неща са направлявани от само една природа, то ние сме направлявани от различни сили; например, когато Богът ни направлява то тогава се стремим да вършим добри дела, а когато се насочваме към лошите дела, тогава сме направлявани от низшите сили. Този, който като бдителен и умел колесничар, култивира в себе си божествения елемент, той ще бъде способен да използва другите сили чрез смесване на елементите, чрез гнева, желанието и навика, в пропорции толкова, колкото е необходимо. Защото въпреки че изглежда най-простото нещо да познаваш себе си, това е най-трудното от всичко. Казано е, че това идва от Питийския Аполон, въпреки че е приписвано на Хило, един от седемте мъдреци. Посланието му е, че във всеки един момент, трябва да откриваме своята вътрешна сила, което се равнява на изучаване на природата на целия външен свят, което, както ни съветва Богът, е невъзможно без философията (любовта към мъдростта). 

* * *

Pythagoras about the microcosm in man. From the Life of Pythagoras.

15…Pythagoras said that man was a microcosm, which means a compendium of the universe; not because, like other animals, even the least, he is constituted by the four elements, but because he contains all the powers of the cosmos. For the universe contains Gods, the four elements, animals and plants. All of these powers are contained in man. He has reason, which is a divine power; he has the nature of the elements, and the powers of moving, growing, and reproduction. However, in each of these he is inferior to the others. For example, an athlete who practices five kinds of sports, diverting his powers into five channels, is inferior to the athlete who practices a single sport well; so man, having all of the powers, is inferior in each. We have less reasoning powers than the Gods, and less of each of the elements than the elements themselves. Our anger and desire are inferior to those passions in the irrational animals, while our powers of nutrition and growth are inferior to those in plants. Constituted therefore of different powers, we have a difficult life to lead.

16. While all other things are ruled by one nature only, we are drawn by different powers; as for instance, when by God we are drawn to better things, or when we are drawn to evil courses by the prevailing of the lower powers. He who, like a vigilant and expert charioteer, within himself cultivates the divine element, will be able to utilize the other powers by a mingling of the elements, by anger, desire and habit, just as far as may be necessary. Though it seems easy to know yourself, this is the most difficult of all things. This is said to derive from the Pythian Apollo, though it is also attributed to Chilo, one of the Seven Sages. Its message is, in any event, to discover our own power, which amounts to learning the nature of the whole extant world which, as God advises us, is impossible without philosophy.

Източник изображение // Image from: http://philosophynow.org/issues/78/The_Death_of_Pythagoras

Първостихии и съвременност – цитати по темата в превод от немски на статията на Bohme H. – Elemente – Feuer Wasser Erde Luft

Първостихии и съвременност – цитати по темата в превод от немски на статията 

Bohme H., Elemente- Feuer Wasser Erde Luft // Vom Menschen.Handbuch historischer Anthropologie, herausgegeben von Christoph Wulf, Weinheim/ Basel, 1997. Превод от немски – Георги Мишев.

„Ежедневното, а също и научното, самоопознаване на един средностатистически гражданин в развито индустриално общество няма почти никакъв контакт с природните стихии. Той се осъзнава като обществен и политически, комуникативен и частен индивид в рамките на сложни социални системи и институции. Жизненото му пространство е изградено в основната си част от изкуствена среда, което го ограничава от директното възприятие на стихиите. На него му е неразбираемо защо е имало богиня на домашното огнище, наричана Хестия. Той има електрическа печка и микровълнова фурна. На него му е чужда представата, че делото (това на Прометей) да се открадне огъня от боговете и да се даде на хората е културообразуващ момент. Близостта на камината или топлината на скарата не припомнят много затова, че посредством митичния разказ за Прометеевата кражба на огъня е извършен символично качественият преход от суровото към обработеното: фундаменталното културно постижение намира своя пълен израз. Ковачите, които изработвали всички необходими принадлежности за занаятчийските, земеделските и битовите нужди и затова били уважавани като майстори на земеродните руди и пламъка, били посветени на бог Хефест, чието римско име Вулкан е станало епоним за разрушителната сила на подземния огън на планините. Днес това е известно само като бегла сензация на телевизионния екран. Някъде в заводите се произвеждат уреди, но никой почти не може да обясни преобразуващата сила на огъня. Като енергиен носител или не го виждаме или е съвсем маловажен. Където гори, то там рядко се открива природната мощ на огъня, а повече е видно насилието на войната. Даже и в първичната мощ на атомната експлозия човекът среща сам себе си, а не природата. Когато през 1750 година Бенджамин Франклин изобретява гръмоотвода, това бива отпразнувано като превъзходство над нещо, на което дотогава все още е била оказвана почит, тъй като в него е била вярвана свръхчовешката мощ на боговете на бурята, били те наричани Юпитер или Йехова.

Малко са разбиращите от вятъра и времето, което е останало само като един ежедневно обсъждан природен феномен – „времето утре ще бъде“ -, като във формиращото си влияние върху сферите на живота е насочен „навън“. Времето е „системен процес“, обследван от сателити и компютри и чрез изкуствените условия на климат, в които човек живее и се отделя. Времето вече не е симбиотичната наличност на свързани и борещи се за надмощие елементи. Хранително-вкусовата промишленост, от хилядолетия считана за покровителствана от божествата на времето и земята, е станала независима от климата и почвите. Във всеки сезон има всичко – като в рая, което обаче не може да бъде почувствано заради баналността на супермаркетите намиращи се на всеки ъгъл, които предлагат целия свят „на масата“. Там, където времето и земята се възприемат като колективни и природни и основа за нещата, цари бедност, отделена на разстояние от големите градове на първия свят. Деметра вече не е назоваване на Майката на зърното, а е марка за био-продукти, които се търсят от взискателни консуматори от богатите големи градове – често и същите те нямат каквато и да е представа от производство на храни, от почви, климат, земеделски култури, сезони, богове и богини на въздуха, на водата, на земята и от свързаната с тях „култура“. Даже и запознатото с околната среда малцинство не разбира нищо от порастване и отглеждане, от грижи, а само „разбира“ от качество на продуктите, които им се хвалят по медиите…“[1]

„Първостихиите са изтласкани на ръба на забелязвания свят на индустриалните цивилизации. Те вече не биват осъзнавани като такива, дори тогава, когато това е възможно: защото тяхната културна семантика е изчезнала. Със сигурност всеки има контакт с огън, вода, земя и въздух: човек се храни, пие, къпе се, плува, отоплява се, радва се на слънчевата светлина, търси горите, разхожда се в тях, чувства вятъра по кожата си, вдишва чистия планински въздух. Въпреки това първостихиите не биват познавани като носители на живота и човек не се възприема като участващ в тях и изграден от тях. А и как? Водата не се налива от извор (човек би имал съмнения дали няма да има някакво замърсяване), а в най-добрия случай водата, която пием, е напълнена в бутилки „натурална“ минерална вода от недрата на планината, стотици километри от мястото, където ще бъде консумирана. Нещата, които хората ядат, също не могат да бъдат свързани с ландшафта, почвените дадености или пък с растителните видове. Ядат се животни, които повечето хора са виждали само на картинка, още по-малко знаят нещо за начина им на живот, за произхода им, характера им. Хората се къпят в плувни басейни и в морето под надзора на спасител. Природните водни басейни са плашещи по същия начин както и животните, дори и най-малките, които са извън оградата, като бурята на полето, като нощта в гората. Хората се топлят не на пламък и слънчева светлина, а от излъчваната топлина от уреди. Слънчевите лъчи биват определяни като опасни за здравето, но се ходи на солариум. Горите, които биват посещавани, са набраздени от следите, които дърводобивът оставя. Имената на дърветата, храстите и тревите са като цяло непознати, всичко е някак си зелено и би трябвало да е и полезно. С вдишването на въздуха не вдишваме дъха на природата, а смога на колите и на индустрията или пък филтрирания и темпериран въздух от климатичната инсталация.“[2]

[1] Bohme H., Elemente- Feuer Wasser Erde Luft // Vom Menschen.Handbuch historischer Anthropologie, herausgegeben von Christoph Wulf, Weinheim/ Basel, 1997, 19. Превод от немски – Георги Мишев.

[2] Bohme H., Elemente- Feuer Wasser Erde Luft // Vom Menschen.Handbuch historischer Anthropologie, herausgegeben von Christoph Wulf, Weinheim/ Basel, 1997, 20. Превод от немски – Георги Мишев.

Почитане на Дионис Ликнит и Планинската Майка 2013

За поредна година, във времето между пролетното равноденствие (20.03.2013) и в навечерието на деня, когато според народната ни вяра идват самодивите (25.03), ще отдадем своята почит на божествата при скалното светилище Момини камъни в района на Тракийски култов център Старосел. Всички, които искат да отбележат съвместно с нас този преход от зима към пролет нека да заповядат, като тръгвнето ще се извърши от паркинга на винарската изба в Старосел на 24.03.2013 (неделя). От там ще отидем до Каменица, като за целта е добре да се подготвите с удобни и издръжливи обувки и подходящо облекло. Преди обреда, който желае може да извърши тридневен пост (21, 22 и 23 март), като и в деня на обреда, до неговото извършване също. Дарове, които може да вземете с вас са – хляб, мед, местни плодове (ябълки). Тогава ще оставим и мартениците си и ще засадим плодно дърво като всяка година.

Тръгвнето ще се извърши както следва:

– от паркинга на „Кауфланд“ в Тракия (гр. Пловдив) в 11:00 ч. на 24.03.2013.

– от паркинга на винарската изба в Старосел в 13:00 ч. на 24.03.2013.

Заповядайте на по-удобното за вас място!

Присъединете се към събитието във фейсбук: ТУК

„Първообраз на неразрушимия живот“ или Трифон и Валентин

Уважаеми приятели,

Желая Ви честит празник и съвсем умишлено не уточнявам Трифон Зарезан или Валентин, защото нашият народ не познава църковната история нито на св. Трифон, нито на св. Валентин, без значение дали са православни или католически персонажи и честно казано въобще мнозинството хора не се интересуват въобще от житията им… Ако намерите възрастни хора, които да Ви разкажат за Трифон Зарезан, то ще чуете народния мит, а не каноничната история, което е съвсем обяснимо. В този период на годината в тези земи от древността до днес се подсещаме за онази сила, която Карл Керени преди години нарича „първообраз на неразрушимия живот“ (вж. Kerényi  К., Dionysos : Urbild des unzerstörbaren Lebens, 1976).

Това че елини и траки са го назовавали като Дионис, Загрей, Сабазий или иначе, а по-късно го извикват като св. Трифон, а сега вече му казват и св. Валентин, то това няма да успее да заличи именно този живот, който почитаме и който се нарича „неразрушим“. Ще си позволя да припомня написаното от К. Керени. Древните елини имали две думи за „живот“  – ζωή и βίος.

Отделният живот на индивидуалното същество, който има начало и край е състоянието, което се наричало с думата βίος.

За разлика от това временно и преходно състояние, то думата ζωή обозначава безпределния, нямащ единичен образ живот.

Защо Ви натоварвам с тази информация… Причината за това е, че нашите предци с шумните веселби, със зарязването на лозята, с вкусването на виното, с въвеждането на ентусиазмичното състояние на наслада от съприкосновението с Природата и нейните дарове, са търсили и са успявали да се слеят с това, което древните наричали ζωή.

Обичайте и уважавайте половинките си, любовта е божествен дар и човешка потребност. Човешката междуличностна любов има нужда от място и време ежедневно и не й липсват възможности за изява и доказване.

Въпреки желанието за поставяне на индивида и отделната личност над всичко, нека не забравяме, че ние сме част от Природата, която древните наричали Богиня и я обявили за майка и на хората, но и на боговете.

Нека да живеем в ритъма на тази земя и в ритъма на Природата, на Богинята и да бъдем преди всичко част от непрекъснатата нишка на живота. И дори когато пием, нека пием с радост, уважение и преклонение към именно този „неразрушим живот“. Когато живеем нека да не бъде само с мисълта за индивидуалния ни живот (с или без половинка), а с мисълта, че сме част от потока на живота, че сме рожба на една Майка, която делим с боговете и че имаме отговорността да бъдем достойни да вярваме в това.

Наздраве!

ЗА ЯВЯВАНЕТО НА БОГОВЕТЕ

Ямблих (4. в.), За египетските мистерии, 3,2

„Възможно е, когато сънят се отдръпва и спящите започват да се пробуждат, да се случи, че да чуят глас, който без увъртания казва, какво трябва да изпълни човек и тези гласове се чуват в междинно състояние между будността и съня или в напълно будно състояние. И понякога едно невъзможно да бъде докоснато и нетелесно присъствие заобикаля лежащите, като това присъствие няма ясен образ, но се явява повече като едно общо усещане и като съзнание от друг вид, което при появата си предизвиква свистене и обхваща от всякъде спящия, така че без да го докосва и с чудно действие го довежда до освобождаване на душата и тялото от страдания. Понякога взорът бива докоснат и се замижава, когато ги докосне лъчиста и нежна светлина, въпреки че преди това са били отворени очите, останалите сетива обаче са будни и възприемат заедно, как се откриват боговете в светлината, какво казват и се разбира с ясно съзнание, какво се случва. В едно още по-съвършено състояние могат да се наблюдават и подробности, когато погледът вижда и душата с пълна сила проследява действията и наблюдаващите (сънуващите) могат да се движат.„

Елий Аристид (2. в.) Реч 48, 31

„Така ми се искаше, когато ми се яви (Богът), да го докосна и почувствам, когато дойде и се намирах в едно междинно състояние между сън и будност и се мъчих да отворя очи изпълнен със страх, че той ще изчезне преди това, държах ушите си наострени и чувах едно като в сън, друго като в будност. Към това и настръхнали коси и сълзи от радост и неподправена наивна пълнота от горди чувства, а кой човек би искал да опише с думи това състояние? Но който е посветен, той знае за какво говоря и ме разбира.„

Дейността на Трескейа през 2012 (видео)

Уважаеми приятели, от Трескейа искаме да Ви честитим новата година и нека тя Ви донесе всичко това, което сте искали през изминалата, а не сте получили. Бъдете здрави, щастливи, мотивирани и достойни хора, които помнят миналото и корените си и гледат напред към бъдещето. Благодарим на всички Вас, които ни подкрепяхте през изминалата година и се надяваме през идната дейността ни да е още по-успешна за доброто на всички ни и в почит към Божествата ни, защото както казва приписваният на Орфей стих – С дeлaта на ръцете си почитаме Боговете!

Dear friends, we want to congratulate you on the new year and let it bring you all this, which you wished for during the previous year, but didn’t get. Be healthy, happy, motivated and worthy people, who remember the past and their roots and look forward to the future. We thank all of you, who supported us during the past year and we hope that in the upcoming one our activity will be even more successful for the well-being of all of us and in honour of our Divinities, because as it is written in the accredited to Orpheus line – With the deeds of our hands we worship the Gods!

Рисунки на Георги Мишев // Georgi Mishev’s Art

Уважаеми приятели, в навечерието на месеца, когато почитаме Тройната Хеката – Вълчицата, споделяме с Вас някои рисунки на Георги Мишев. Нека отдадем почитта си на черната земя, мрака на утробата и на тези, които са били преди нас. Нека поднесем страхопочитанието си на Богинята, която приема всички ни в края на земния ни път.

Dear friends, in the eve of the month during which we honour the Triple Hekate – She-wolf, we want to share with you some images by Georgi Mishev. Let us give our veneration to the black soil, the darkness of the womb and to those who were before us. Let us offer our awe to the Goddess, who accepts us all in the end of our earthly journey.

За "празниците", смъртта и страхопочитанието

На всички „празнуващи“ Хелоуин българи искаме да припомним, че нашата култура не празнува смъртта и отвъдното, а изпитва страхопочитание към Нея и това, което ние правим е Задушницата и други сходни обреди. Думата СТРАХОПОЧИТАНИЕ за съвременниците ни е загубила своето значение, а и много от тях не знаят въобще какво означава тя. Смъртта е нещо, което предизвиква страх не само с неизвестното след нея, а и с това, че е неотменима, но в същото време предизвиква и почит именно със същото си свойство. Древните, които прибирали реколтата и последните плодове, които засявали в този календарен период зърното и се готвели за предстоящите студени месеци, са изпитвали и страх към това, което идва – ЗИМАТА. Зимата е страшна с това, че животът е видимо мъртъв…а ако не дойде идната пролет е реална мисъл, която винаги буди страх. Прагът на зимата е преход – преход, когато връзката между този и светът отвъд е силна и е време да отдадем почит на предците си, които земята, по която ходим е приела в прегръдката си. Тази земя е Богинята, която е майка на душите. Дните в този период са свързани с множество забрани, с множество табуизирани дейности, с преобръщане – жените колят (черни кокошки), раздават, свещенодействат, те извикват Богинята, Вълчицата.

Нашите маскарадни празници са в друго време и по друг начин!

Маскарадната обредност си има цел и място, а в нашата култура си го е намерила преди хиляди години и определено това не е времето. Така че…преобличания, маскирания и т.н. да си правим тогава, когато се правят при нас, а в този период да се сетим за черната земя, мрака на утробата, за тези които са били преди нас и да им поднесем почитта си подобаващо, когато дойде времето, т.е. в първата половина на ноември, като раздадем в тяхна почит, тогава са Мратинските нощи, идват Вълчите дни и почитаме земята, Природата, Богинята, като приемаща всички ни в края на този път. При нас не се водят деца по гробищата, независимо, че на запад може да си правят и семеен пикник там, така и с този ден е по същия начин. Сега е времето, когато нашите предци са влагали надежда семето посято тази година да поникне догодина и животът, който привидно умира да се възроди отново.

Срамота е да се правим на циркови артисти и да имаме за извинение, че било повод да се повеселим… Нима нямаме достатъчно поводи или възможности за веселие? Намерете на децата си тези поводи и възможности да се почувстват част от земята, където лежат вашите и техните предци – баби, дядовци… Дайте им възможност и повод да се почувстват част от културната ни традиция, да разберат какво е това почит и преклонение, защото това са ЦЕННОСТИ, те ще направят от децата ви хора, а от вас родители, а не разплодители!

Medicinal Plants from Antiquity to the Present

English text follows the Bulgarian

Уважаеми приятели,

имаме удоволствието да Ви поканим да участвате в един страхотен проект през месец юли 2013 г. –  MEDICINAL HERBS FROM ANTIQUITY TO THE PRESENT : History, Ethnography, and Practice, лектор на който ще бъде Георги Мишев. Това е една уникална възможност да се докоснете до знанията за медицинските и магическите приложения на билките започвайки от сведенията на античните автори, през средновековните лековници и достигайки до запазените до днес знания за лекове и ритуали с билки. В рамките на проекта са предвидени около 40 лекционни часа и 4 уъркшопа.

Основният език на проекта е английски, като преводът ще се извършва от Екатерина Илиева (преводач на книгата „Тракийска магия: минало и настояще“ на Георги Мишев). На участниците ще бъдат предоставени скриптове с разглеждания материал.

Записвания вече са възможни!

Вижте: http://www.archeologistica.org/Projects.php

Dear friends,

we have the pleasure to invite you to take part in one great project in July 2013 MEDICINAL PLANTS FROM ANTIQUITY TO THE PRESENT: History, Ethnography, and Practice, which Georgi Mishev will be lecturing. This is a unique opportunity to get a glimpse of the knowledge of the medicinal and magical uses of herbs; starting from the information given to us by the ancient authors, through the Medieval books for healing and reaching to the preserved until today wisdom for cures and rituals with herbs. Within the project there are about 40 lectures and 4 workshops.

The main language of the project is English, as the translation is going to made by Ekaterina Ilieva (translator of the book “Thracian magic: past&present” by Georgi Mishev). Scripts with the discussed material will be given to the participants. 

Subscriptions are now open – Apply for this project on the site!

See link: http://www.archeologistica.org/Projects.php

За свещените изображения – император Юлиан // Emperor Julian on the sacred images

„Нека всеки от нас има следните отправни правила – благоговение пред  боговете, добросърдечие към хората, чистота във всичко, което докосва тялото ни – за да изпълни делата си с благочестие, опитвайки се да напои душата си винаги с благочестиви помисли за боговете, съзерцавайки храмовете и статуите им с особена почит и преклонение, изпълнен със свети чувства, сякаш вижда самите богове пред себе си. Наистина, и статуите, и олтарите, и съхраняването на вечния огън, с една дума – всички подобни неща са били установени от нашите бащи като символи за присъствието на боговете, не за да превръщаме тези символи в богове, а аз да почитаме боговете чрез тях. И тъй като ние живеем чрез тялото си, трябвало е и почитанието ни към божествата да бъде телесно; но те самите са безтелесни и затова нашите бащи първо са ни посочили като божи образ вторичния род богове, който произхожда от първичния и се носи из цялото небе околовръст. Но тъй като култът и към тези божества не би могъл да бъде телесен (защото те по природа нямат нужда от нищо), на земята бил изнамерен трети вид божи образи, към които ние можем да насочим нашите свещенодействия, за да спечелим благоразположението на боговете. Както някои, които обгръщат с внимание изображенията на царете, макар те да нямат нужда от това, в края на краищата привличат към себе си тяхната благосклонност, така и онези, които обграждат с почит статуите на боговете, въпреки че самите богове нямат никаква нужда от това, в края на краищата измолват тяхната закрила и покровителство. А белег за истинска святост е стремежът да направим това, което е възможно; и е съвсем ясно, че ако осъществим този си стремеж, доказваме в най-висша степен искреността на нашите свети чувства; а ако се отнасяме с пренебрежение към възможното, а после се преструваме, че се стремим към непостижимото, то и тогава е ясно, че не гоним недостъпното, а презираме изпълнимото.

…

Та когато съзерцаваме статуите на боговете, в никакъв случай не бива да смятаме, че са камъни или пък дървета, нито пък че олицетворяват самите богове. Нали не казваме, че изображенията на царете са дърво, камък или бронз, още по-малко – че представляват самите царе, а че са техни изображения. И който обича царя, с удоволствие разглежда образа на царя, който обича детето си, с удоволствие разглежда този на детето си, който обича баща си – този на своя баща. Следователно онзи, който обича боговете, изпълнен със свети чувства и в същото време с трепетен страх пред втренчения в него неясно откъде божи поглед. Ако пък някой мисли, че те трябва да са неразрушими само защото веднъж са били наречени изображения на боговете, то такъв човек ми изглежда съвсем плиткоумен. За такова нещо би трябвало те да не бъдат сътворени от човек. Творението на мъдър и почтен мъж спокойно може да бъде съсипано от един пропаднал и невежествен човек.„

Юлиан. Писма, прев. Владимир Атанасов, София 1983, стр. 83-85

* * *

„Then let everyone make the basis of his conduct moral virtues, and actions like these, namely reverence towards the gods, benevolence towards men, personal chastity; and thus let him abound in pious acts, I mean by endeavouring always to have pious thoughts about the gods, and by regarding the temples and images of the gods with due honour and veneration, and by worshipping the gods as though he saw them actually present. For our fathers established images and altars, and the maintenance of undying fire, and, generally speaking, everything of the sort, as symbols of the presence of the gods, not that we may regard such things as gods, but that we may worship the gods through them. For since being in the body it was in bodily wise that we must needs perform our service to the gods also, though they are themselves without bodies; they therefore revealed to us in the earliest images the class of gods next in rank to the first, even those that revolve in a circle about the whole heavens. But since not even to these can due worship be offered in bodily wise—for they are by nature not in need of anything—another class of images was invented on the earth, and by performing our worship to them we shall make the gods propitious to ourselves. For just as those who make offerings to the statues of the emperors, who are in need of nothing, nevertheless induce goodwill towards themselves thereby, so too those who make offerings to the images of the gods, though the gods need nothing, do nevertheless thereby persuade them to help and  to care for them. For zeal to do all that is in one’s power is, in truth, a proof of piety, and it is evident that he who abounds in such zeal thereby displays a higher degree of piety; whereas he who neglects what is possible, and then pretends to aim at what is impossible, evidently does not strive after the impossible, since he overlooks the possible.

…

 Therefore, when we look at the images of the gods, let us not indeed think they are stones or wood, but neither let us think they are the gods themselves; and indeed we do not say that the statues of the emperors are mere wood and stone and bronze, but still less do we say they are the emperors themselves. He therefore who loves the emperor delights to see the emperor’s statue, and he who loves his son delights to see his son’s statue, and he who loves his father delights to see his father’s statue. It follows that he who loves the gods delights to gaze on the images of the gods, and their likenesses, and he feels reverence and shudders with awe of the gods who look at him from the unseen world. Therefore if any man thinks that because they have once been called likenesses of the gods, they are incapable of being destroyed, he is, it |313 seems to me, altogether foolish; for surely in that case they were incapable of being made by men’s hands. But what has been made by a wise and good man can be destroyed by a bad and ignorant man.„