Почитащ обред към Богинята (български, English, Ελληνικά)



Text follows in Bulgarian, English and Greek


Подготвя се олтар, взимат се 3 житни класа, една ябълка и свещ (или по добре светилник). Запалва се свещта (светилника) и се казва:

„Велика Богиньо, Майко на всичко и всички!

Приеми Благодарността и почитта, която ти поднасям.

Аз следвам Твоя път, води ме,

за да мога да науча уроците, които трябва.”

Като държите трите житни класа в ръцете си кажете:

„Богиньо, чиста и непорочна, непрепасана и неопетнена,

нека бъда твой образ.

Майко, която поиш земята и тя става плодоносна и дава живот,

нека така и аз давам живот на всяко добро семе.

Владичице, която бродиш из нощите, ревяща и дива,

яростна владетелко на тройния кръстопът,

дай ми опиянението на нощта и яснота на пътя!”

Сложете класовете на олтара и поставете отгоре ябълката.


You must prepare the altar, three wheat-ears, one apple and a candle (better a lamp). Upon lightening the lamp or the candle say:

Great Goddess, Source of All and everything

Accept the worship I render you,

I follow Your way, lead me,

to learn the lessons, that I have to learn.

With the three wheat-ears in your hands say this:

Goddess, pure and virtuousness, ungirded and unstained,

let me be Your image.

Mother, who nourishes the earth and it becomes fruitful and gives life,

so let me give life to all good seeds.

Queen, who walks in the nights, roaming and wild,

mighty Empress of the threefold road,

give me the exultation of the night and the clarity of the road.“ 

Put the three wheat-ears on the altar and place the apple over them.


Δεί τον βωμόν ετοιμάσειεν τοιουτοτρόπως: τρείς κεφαλάς σίτου, έν μήλον και πύρ (κάλιον εστί προτιμάν τον ηλεκτρικόν λαμπτήραν). Γεννηθέντος τού πυρός, λέγε:

Yπερτάτη Θεά, πηγή του όλου και των πάντων

λαβέ μοί την τιμήν, ήν φέρω σοί

ακολουθώ σε τη(ι) οδώ(ι), Άγε με

εμού μαθητευομένου πλησίον σού, μαθήτευσέ μοι ά δή μαθήναι

Τας σίτους Λαβών, ειπέ:

Θεά, αγνή τε και παρθενε, άζωστε και αμόλυντε

έα με εικόνα σεαυτού έσεσθαι

Μήτηρ, γαιοτρόφε ώς αυτήν ζωοδόταν καθιστώσα

έα με δούναι ζωήν εν παντί καλώ(ι) σπόρω(ι)

Άνασσα, εν νυκτί άγουσα, ρέμβουσα και αγρία

βασσιλεία ισχύουσα των τριών οδών

δώσ ‘ μοι την γνώσιν την αγνήν την της νυκτός καί τας των οδών αρετάς.

Φέρε τας σίτους εν βομώ(ι) και επ’ αυτών τό μήλον βάλε.


Sacred days – excerpt from the book Thracian Magic: past & present by Georgi Mishev


This is an excerpt from the book Thracian Magic: past & present by Georgi Mishev published by Avalonia 2012

The idea that the carriers of the magical belief are a connection and mediators with the gods, resp. their Christian correspondences – the saints, leads to the belief that they have divine patrons, on whose celebrations they also celebrate.  This is the reason why in the folk calendar there are special days filled with magical rituality. The calendar celebrations themselves and the rites connected with them, according to some Bulgarian folk beliefs, were established by three mythical female characters, which dressed in their magician clothing stood on a high mound and determined the days.[1] From a story preserved in a speech of Joseph the Bearded from 18 century under the name “Grandmother’s celebrations or grandmother’s fables” we learn the following:

“…once there were two old women. The one was called Drusa, she was making incantations against fear by melting lead, and the other was called grandma gorogleda[2]Petka, she was making divinations using wax. They were herbalists and witches and many other cures they knew. At the time there were two clergymen, priest Torno and priest Migno. These two old women celebrated 12 Fridays in the year. Grandma Drusa came and said to priest Torno to write those 12 celebrations down, because priest Torno was literate. Grandma Drusa was saying and priest Torno was writing: the first Friday is in March, the second Friday is before Annunciation, the third Friday is before Easter, the fourth Friday is before Mark the Evangelist, the fifth Friday is before Pentecost, the sixth Friday is before Feast of Saints Peter and Paul, the seventh Friday is before Assumption, the eighth Friday is before Beheading of St. John the Baptist, the ninth Friday is before Feast of the Cross, the tenth Friday is after Feast of the Cross, the eleventh Friday is before Saint Andrew the Apostle, the twelfth Friday is before Nativity of Jesus. And priest Torno wrote it down. And grandma gorogleda Petka made a divination with wax and she saw where it was good to write other celebrations. Grandma gorogleda Petka said to priest Migno – let us write theMrata Saturdays and Thursdays, and Wolf celebrations,[3] and Rusal celebrations[4], and Hot days[5], and feast of German[6] and that the women should not spin on Friday[7] and on some Tuesdays. Priest Migno wrote that down and many lies they wrote down, priest Torno and priest Migno and these two old women. They gathered a lot of simple-minded folks and women and men, who were magicians and witches, as well as men, who were promiscuous, atheists, tobacco smokers and drunks, thus a lot of them gathered and they went out on a mound, priest Torno and priest Migno dressed in robes, the lawless and established a law that no one should work on these celebrations…”[8]

These beliefs, recorded and commented by the Christian clergy, reflect the notion that a number of celebrations, as well as rites, are established among the people by the will of the carriers of the magical rituality. This folk priesthood, which have continued to perform their ancient functions synchronously with the Christian clergymen, they didn’t renounce the old celebrations, but gave them a new colouring, so they can fit in the new time. They preserved the knowledge of performing the calendar rituals and the empathy of the cyclic time and the non-mortality, which it validates. They gathered and established the laws for celebrating the festivals – says the Christian clergyman, and not from anywhere, but from the top of the mound, which for the ancients symbolized the primordial mountain and was an image of the Goddess.“ 

[1] Lyubenov P., Baba Ega: Compendium of different beliefs, folk healings, spells, incantations and customs from the region of Kyustendil, Tarnovo, 1887, 4 (Любенов П., Баба Ега. Сборник от различни вярвания, народни лекувания, магии, баяния и обичаи от Кюстендилско, Търново 1887, 4)

[2] A word with unclear meaning, it is possible that it means cross-eyed, but the interpretation is disputable.

[3] For the Mrata nights and the Wolf celebrations see chapter “The She-Wolf”.

[4]  The Rusal celebrations are days connected with the honour to the rusalki – female mythological character, see in the index rusalki.

[5] For the Hot days see chapter “The Virgin Mistress of the Fire”.

[6] For German see chapter “Mother of the Sun”.

[7] See chapter “The She-Wolf” in the part for St Petka and the spinning.

[8] Mochulskiy V., Sermons and teachings against the pagan beliefs and rites. On the tradinional history of the Bulgarians, Odessa 1903, 15-17 (Мочульский В., Слова ипоучения, направленные против языческих верований и обрядов. К бытовой истории болгар. Одесса 1903, 15-17). Translation in English by Ekaterina Ilieva on the basis of the Bulgarian translation by Georgi Mishev.

Еврипид, Вакханките

319424_10150978870644934_2117269801_nОсобено интересен е разговорът между бог Дионис и Пентей в произведението на Еврипид – Вакханките:

Пентей: Защо въвеждаш тези тайнства в Гърция?

Дионис: От Дионис, син Зевсов, сме проводени.

Пентей: Как, друг ли Зевс, баща на нови демони?

Дионис: Не, който със Семела бил в съпружество.

Пентей: Насън или наяве ти е казано?

Дионис: Очи в очи разкри ми свойти оргии.

Пентей: А как изглеждат неговите оргии?

Дионис: Това е тайна за непосветените.

Пентей: Какво печелят техните поклонници?

Дионис: Не можеш да го чуеш, ала струва си.

Пентей: С лъжи събуждаш в мене любопитство.

Дионис: Не, оргиите мразят нечестивеца!

Пентей: Видял си, казваш, бога. Но какъв е той?

Дионис: Какъвто ще. Не аз му давах заповед.

Пентей: Ти пак извърташ и не  даваш отговор.

Дионис: Глупецът смята за безумен мъдрия.

Пентей: Най-първо тук ли водиш божеството си?

Дионис: Не, чествуват го вече всички варвари.

Пентей: Защото са по-глупави от гърците.

Дионис: По-умни са, но разни са законите.

Пентей: А денем или нощем служат обреди?

Дионис: Най-често нощем. Мракът има свое обаяние.

Пентей: Това е за жените подла въдица.

Дионис: И денем се измислят мръсни работи…


Уважаеми приятели,
от днес са дните, които нашият народ нарича Трифунци, това са 1, 2 и 3 февруари. Те са вторите вълчи дни през годината. В древен Рим това е времето на Луперкалиите, тези вълчи празници, за които имаме сведения, че са продължили чак до късния 5 в. В това време на годината започва зарязването на лозята, избиране на техен цар, народни тържества и пробуждане на Бога на веселието и освобождаването от всички рамки, дарител на тайните на виното, чийто наследник е християнският св. Трифон. Вторият ден (02.02.) е почитан от народа ни с жертвата на петел, с чиято кръв се помазва вратата. Въпреки късната версия за семантиката на обреда, петелът е стар соларен (слънчев) символ и в този смисъл с кръвта му е възможно да се предполага, че предците ни са извиквали отново топлината на Бога Слънце, когото единият ден почитат като дарител на опиянението, а на другия като пазител на мъжките рожби в дома. Третият ден (03.02.) е наричан Семен ден, но и Божа Майка, защото на него се отдава почит на Родителката, като бездетните жени приготвят „щипана пита„, която раздават на кръстопът, това така свято за древната Богиня място. Със своята жертва те търсят единение със силата на Семето и благословията на Майката, за да заченат и бъдат благословени също с рожба. Нека си спомним за обредите и вярванията на нашите предци и да изпием по една чаша вино, спомним си за посланието на кръвта и подадем къшей хляб за благополучието на родните ни земи.

Честит Хелоуин, т.е. честита Задушница?! – Георги Мишев

Задушница в Софийско, Вакарелски, Христо.
Български погребални обичаи. София 2008 год.
Всеки един българин, който чуе подобен изказ би се изненадал. Би се изненадал, защото знае, че Задушница не се честити, защото няма как да честитиш ден и повод, когато някой отдава почит на починал близък. Как ще честитиш на майка, която е на гроба да детето си или на дете, което е на гроба на майка си? В същото време обаче през изминалите години се появяват българи, които се поздравяват с „Честит Хелоуин!“. Някои знаят, а други не знаят за общото между Задушницата в българската традиционна култура и за Хелоуин в западния свят. Произходът и значението на Хелоуин е достатъчно коментирано и вероятно повечето българи са по-наясно с него, отколкото с произхода и значението на Задушницата. В тази връзка съвсем на кратко ще се опитам да нахвърлям някои основни неща, които са общи, но и които ги различават.
В началото на 2012 год. по повод изнасяне на доклад участвах в една конференция в гр. Перник – „Маскарадните игри – визуален разказ”, където изслушах и един доклад на тема Маскирането на Хелоуин в България – „фенове” и „хейтъри” от гл. ас. д-р Ирина Коларска ИЕФЕМ – БАН. Чутото буквално ме втрещи по ред причини, защото от една страна това е индикатор, че маскирането на този ден започва да навлиза в научно обсъждане, което е донякъде добре и второ, че според докладващата този празник се възприемал, защото запълвал липса в нашата традиционна култура, което в никакъв случай не мога да приема и с което не мога да се съглася. За целта разбира се трябва да се запознаем ние българите с посланието, което носи нашата Задушница и с това, което носи един Хелоуин в комерсиалната му версия.
Древната основа и на двете явления е много коментирана и е достатъчно разнищвана от редица учени и не подлежи на голямо съмнение. Тя е определено предхристиянска и е унаследила множество местни вярвания и обредни елементи. Това е очаквано, тъй като смъртта и обредността свързана с нея са изключително устойчиви и това важи и за сезонните дни, на които се е отдавала почит на починалите. Сравнително голямата календарна близост между Голямата Задушница и Хелоуин е още една причина да се твърди, че те имат много общо помежду си, но дали това всъщност е така или същността им е напълно различна, така както и посланието, което те носят или биха донесли? Двете явления имат различна основа и са свързани с различни култури и градящите ги културни елементи. Българската поменална обредност, в това число и Задушницата има голяма близост с тази обредност в съседните ни православни държави, но тази близост, която е запазена от православието, не е породена само от него, а и от множество общи предхристиянски елементи, които са характерни за Източното Средиземноорие, вкл. и България. И Хелоуин и Задушницата са християнизирани синтезни примери за предхристиянска календарна обредност свързана със смъртта и починалите предци.
Ситуирането на двата дни в есенно-зимния календарен цикъл е нормално, тъй като това е времето през годината, когато в Европа природата умира, тогава се събират плодовете, т.е. те биват откъсвани и също умират, за да нахранят живите. Това е времето, когато се засява зърното и започват дългите нощи. Погледът на хората е насочен към земята. Тъмнината и студът припомнят за идващата зима, но те асоциативно препращат и към смъртта. Затова и в този период на годината се сещаме и за тези, които са си отишли преди нас, затова и заедно с плодовете на труда ни от изминалото лято им отдаваме почит и търсим сила за идващите трудни месеци. Вероятно подобна символика е имал този календарен период и в западните от нас земи, където е произлязъл Хелоуин някога, но днес той е всичко друго, но не и това. Комерсиалният характер на празника, който носи единствено маскарадност и вид забавление от типа – децата се радват на сладки и бонбони и шантави шапки, е причина да се възприема от редица българи с лека ръка. Далеч съм от мисълта, че присъединяването към подобни мероприятия е страшно, ужасно и ще си навлечете грях на душата, но това са прекалено абстрактни неща, а има други, които са съвсем реални и будят безпокойство. Традиционната култура и обредност имат или поне са имали роля във възпитаването на ценности и са или поне са били носител на послания. Раждането и смъртта са отбелязвани, осмисляни и възприемани по различен начин в различните култури и обредно-ритуалната страна е начин на израз на това осмисляне, но културата е начин на поведение, както казва проф. Александър Фол. Това поведение, както и тази култура се изграждат, защото именно това е значението на думата култура – обработка на духа. Изграждането се извършва от люлката до гроба и в този смисъл всяко едно действие е важно и не бива да бъде пренебрегвано. Приготвянето съвместно с децата на обреден хляб за Задушница за раздаване в памет на починали близки е повод и възможност да ги запознаете с тези близки чрез разказ или мъдрост, която сте запазили от тях. Това е повод да ги включите в дейност, в труд. Това е възможност да им обясните, че един от хлябовете се нарича св. Петка, а друг св. Рангел. Женското и мъжкото начало е почитано от народа ни въпреки християнизацията. Раздавайки ще им покажете, че в този живот не може само да се взима, а трябва и да се дава. Почиствайки гроба и обяснявайки им, че на гроба на близките са прелива с вода и вино е повод да им обясните, че ние имаме отговорност не само към себе си, а и към тези преди нас, че те не изчезват, когато тялото им си отиде в земята, а че те са тук докато имаме уважение към делата и паметта им. Това обаче ще им го покажете с дело като го свършите. Това е възможност да им обясните, че деца не ходят на гробищата, защото те са носители на живота. Живите трябва да помнят мъртвите си, да носят в паметта си тяхната памет и да я предават на тези след тях, но живите в нашата култура не се обличат като мъртвите, те ги почитат и уважават. Смехът, радостта, забавленията, те вероятно радват и тези преди нас, които са ни обичали, но са напуснали този свят, но нека ежедневието ни да е изпълнено с тях, а в някои моменти да си спомним какво е това почит и уважение и поне пред неотменимото, пред смъртта, да имаме почит, защото пред нея всички сме еднакви.
Вместо заключение на това дълго писание, което за някои ще е интересно, а за други дразнещо и досадно, бих искал да помоля българските майки, които са вложили усилия в бонбони, костюми, маски и тикви-вампири, за да зарадват децата си за Хелоуин, да се запитат като българки дали знаят как да направят хляб св. Петка или св. Рангел, дали са говорили някога с децата си на темите, които засегнах тук и ако не са, то нека не пропускат тази възможност и ако имат малко доверие на поколенията преди себе си, то тогава да предадат и от своята идентичност на децата си, защото не е нужно да се обличаме като трупове, каквито със сигурност ще бъдем някога, но нека докато сме живи да живеем така, че и тези преди нас да могат да се гордеят с нас.
Познаването на чуждата култура, забавлението с нея, дори понякога съпреживяването й са неща, които са вътрешна необходимост за всеки човек, но единствено запазвайки себе си след като сме опознали другите, ще попречи на това да се загубим сами себе си в този шарен свят.
Хляб св. Рангел за задушница от Вакарелски, Христо.
Български погребални обичаи. София 2008 год.
Хляб св. Петка за задушница от Вакарелски, Христо.
Български погребални обичаи. София 2008 год.

Горещниците и връзката им със звездата Сириус

English text follows the Bulgarian.
Утрешният ден бележи началото на Горещниците, ето защо искаме да споделим с вас един откъс от книгата на Георги Мишев „Thracian Magic: past & present“.
Най-общо периодът може да се отнесе от края на месец юли до средата на месец август. Този период е бил наричан в древността „кучешко време”, тъй като е маркиран с хелиакалния изгрев на Сириус „Кучешката звезда”. Не случайно в народната представа трите дни  15, 16 и 17 юли са наричани Горещници. Въпреки че този период започва с горещниците, като негово продължение на база обредите, които са останали в българската традицонна култура може да се предполага, че той завършва през месец август с празника Успение Богородично и заклаждането на седянките, т.е. запалването на огньовете, около които започват празненствата.[1]
Историческите източници, които споменават празник през този период в културните граници на Средиземноморието и свързан според мен с тракийската обредност, са от римските историци. Те разказват за светилището на Диана в Ариция и за празник на Богинята през август. Относно празника Стаций (Statius, Silvae 3.1.52-60) пише:
Това е времето, когато най-жаркият район на небесата надвива земята и прекрасната кучешка звезда Сириус, така остро пронизвана от хиперионовото слънце, изгаря задъханите поля. Сега е денят, когато пещерата на Тривия в Ариция, убежище за бягащите царе, се изпълва с дим и езерото, имайки виновното знание за Хиполит, блести с отраженията на множеството факли, самата Диана закича заслужилите ловни кучета с венци и излъсква върховете на стрелите и поставя дивите животни в безопасност и цяла Италия почита Идите на Хеката на чистите огнища.

[1]Седянките на места са заклаждани и именно на деня на св. Марина, т.е. на 17 юли, но най-разгърнатият записан обред е обвързан с празника Успение Богородично, вж. Попов Р., Народни календарни празници и обичаи в троянския Край // Културно-историческото наследство на Троянския край, София 1991, 77-78
Хелиакален изгрев на Сириус
снимка: Markishky
* * *
Tomorrow is the day which marks the beggining of the so called Goreshtnitsi (Hot days) and that is why we would like to share with you an excerpt from the book by Georgi Mishev „Thracian Magic: past & present“.
Generally this period could be defined as the range from the end of July to the middle of August. This period was called in antiquity “dog days”, because it is marked by the heliacal rising of Sirius the “Dog Star”. It is not accidental that in the folk notion the three days July 15th, 16th and 17th are called Goreshtnitsi (Hot days). Although this period begins with the dog-days, so its continuation and end could be considered the celebration Assumption of the Mother of God and the lighting of the fire of the sedyanka (work party), i.e. lighting the fires, around which the celebrations begin.[1]
The historical sources which mention a festival during this period in the cultural borders of the Mediterranean, and according to me are connected with Thracian ritual practices, are from the Roman historians. They give accounts of the sanctuary of Diana in Aricia and for a celebration of the Goddess in August. Regarding to the celebration Statius (Statius, Silvae 3.1.52-60) writes:
It is the season when the most scorching region of the heavens takes over the land and the keen dog-star Sirius, so often struck by Hyperion’s sun, burns the gasping fields. Now is the day when Trivia’s Arician grove, convenient for fugitive kings, grows smoky, ant the lake, having guilty knowledge of Hippolytus, glitters with the reflection of a multitude of torches; Diana herself garlands the deserving hunting dogs and polishes the arrowheads and allows the wild animals to go in safety, and at virtuous hearths all Italy celebrates the Hecatean Ides.[2]

[1] The fire of the sedyanki in places has been lit exactly on the day of St Marina, i.e. July 17, but the most detailed written rite is connected to the celebration of Assumption of Mother of God, see Popov R., Calendar folk celebrations and customs from the region of Troyan // Cultural-historical heritage of the region of Troyan, Sofia 1991, 77-78 (Попов Р., Народни календарни празници и обичаи в троянския Край // Културноисторическото наследство на Троянския край, София 1991, 77-78)
[2] Green C., Roman Religion and the Cult of Diana at Aricia, Cambridge 2007, 60-61

"Великият бог Ерикепайос"

Теологът е разположил около него главите на овен, бик, лъв и дракон и му е приписал на него първия мъжки и женски пол. От женски пол и в същото време и отец е великият бог Ерикепайос. На него първом крилата били дадени. 

Рисунка – Георги Мишев

* * *

The theologist places around him the heads of a ram, a bull, a lion, and a dragon, and assigns him first both the male and female sex. Female and father is the mighty god Ericapæus. To him also the wings are first given.
Art by Georgi Mishev

Четириликата Майка

Четириликата Майка е хипостаза на богинята, позната от археологически находки от Фригия (дн. Турция). Основен атрибут на този образ на богинята са цветята, по-точно цветната гирлянда.
Рисунка – Георги Мишев

* * *

The four-faced Mother is hypostasis of the Goddess known from archaelogical findings from Phrygia (Turkey). Main symbol of this image of the Goddess are the flowers, especially the flower garland.
Art by Georgi Mishev

Питагор за микрокосмоса в човека. // Pythagoras about the microcosm in man.

English text follows the Bulgarian
Питагор за микрокосмоса в човека. Из „Животът на Питагор.“ Превод от английски – Г. Мишев 

15….Питагор казва, че човекът е микрокосмос, което значи сборен образ на вселената; не защото като другите животни, дори най-малките, и той е изграден от четирите елемента, а защото съдържа всички сили на космоса. Защото вселената съдържа боговете, четирите елемента, животните и растенията. Всички тези сили се съдържат в човека. Той има причина, която е божествена сила; той има природата на елементите и силите на движението, растежа и възпроизвеждането. При все това той е по-долу във всяка една от тях от другите. Например атлетът, който практикува пет вида спорт, развивайки силите си в пет направления, е пак по-долу в в тях от атлета, който практикува един вид спорт; така и човек, имайки от всички сили в себе си, е по-ниско в развитието на всяка от тях. Ние притежаваме по-малко разумни сили от боговете и по-малко от всеки от елементите, отколкото самите елементи имат в себе си. Нашият гняв и нашето желание са по-малки от тези страсти в нерационалните животни, а също силите ни на хранене и растеж са по-малки от тези в растенията. Така изградени от различни сили, ние имаме труден за водене живот. 

16. Докато всички други неща са направлявани от само една природа, то ние сме направлявани от различни сили; например, когато Богът ни направлява то тогава се стремим да вършим добри дела, а когато се насочваме към лошите дела, тогава сме направлявани от низшите сили. Този, който като бдителен и умел колесничар, култивира в себе си божествения елемент, той ще бъде способен да използва другите сили чрез смесване на елементите, чрез гнева, желанието и навика, в пропорции толкова, колкото е необходимо. Защото въпреки че изглежда най-простото нещо да познаваш себе си, това е най-трудното от всичко. Казано е, че това идва от Питийския Аполон, въпреки че е приписвано на Хило, един от седемте мъдреци. Посланието му е, че във всеки един момент, трябва да откриваме своята вътрешна сила, което се равнява на изучаване на природата на целия външен свят, което, както ни съветва Богът, е невъзможно без философията (любовта към мъдростта). 

* * *
Pythagoras about the microcosm in man. From the Life of Pythagoras.

15…Pythagoras said that man was a microcosm, which means a compendium of the universe; not because, like other animals, even the least, he is constituted by the four elements, but because he contains all the powers of the cosmos. For the universe contains Gods, the four elements, animals and plants. All of these powers are contained in man. He has reason, which is a divine power; he has the nature of the elements, and the powers of moving, growing, and reproduction. However, in each of these he is inferior to the others. For example, an athlete who practices five kinds of sports, diverting his powers into five channels, is inferior to the athlete who practices a single sport well; so man, having all of the powers, is inferior in each. We have less reasoning powers than the Gods, and less of each of the elements than the elements themselves. Our anger and desire are inferior to those passions in the irrational animals, while our powers of nutrition and growth are inferior to those in plants. Constituted therefore of different powers, we have a difficult life to lead.

16. While all other things are ruled by one nature only, we are drawn by different powers; as for instance, when by God we are drawn to better things, or when we are drawn to evil courses by the prevailing of the lower powers. He who, like a vigilant and expert charioteer, within himself cultivates the divine element, will be able to utilize the other powers by a mingling of the elements, by anger, desire and habit, just as far as may be necessary. Though it seems easy to know yourself, this is the most difficult of all things. This is said to derive from the Pythian Apollo, though it is also attributed to Chilo, one of the Seven Sages. Its message is, in any event, to discover our own power, which amounts to learning the nature of the whole extant world which, as God advises us, is impossible without philosophy.

Източник изображение // Image from: http://philosophynow.org/issues/78/The_Death_of_Pythagoras

Първостихии и съвременност – цитати по темата в превод от немски на статията на Bohme H. – Elemente – Feuer Wasser Erde Luft

Първостихии и съвременност – цитати по темата в превод от немски на статията 
Bohme H., Elemente- Feuer Wasser Erde Luft // Vom Menschen.Handbuch historischer Anthropologie, herausgegeben von Christoph Wulf, Weinheim/ Basel, 1997. Превод от немски – Георги Мишев.

„Ежедневното, а също и научното, самоопознаване на един средностатистически гражданин в развито индустриално общество няма почти никакъв контакт с природните стихии. Той се осъзнава като обществен и политически, комуникативен и частен индивид в рамките на сложни социални системи и институции. Жизненото му пространство е изградено в основната си част от изкуствена среда, което го ограничава от директното възприятие на стихиите. На него му е неразбираемо защо е имало богиня на домашното огнище, наричана Хестия. Той има електрическа печка и микровълнова фурна. На него му е чужда представата, че делото (това на Прометей) да се открадне огъня от боговете и да се даде на хората е културообразуващ момент. Близостта на камината или топлината на скарата не припомнят много затова, че посредством митичния разказ за Прометеевата кражба на огъня е извършен символично качественият преход от суровото към обработеното: фундаменталното културно постижение намира своя пълен израз. Ковачите, които изработвали всички необходими принадлежности за занаятчийските, земеделските и битовите нужди и затова били уважавани като майстори на земеродните руди и пламъка, били посветени на бог Хефест, чието римско име Вулкан е станало епоним за разрушителната сила на подземния огън на планините. Днес това е известно само като бегла сензация на телевизионния екран. Някъде в заводите се произвеждат уреди, но никой почти не може да обясни преобразуващата сила на огъня. Като енергиен носител или не го виждаме или е съвсем маловажен. Където гори, то там рядко се открива природната мощ на огъня, а повече е видно насилието на войната. Даже и в първичната мощ на атомната експлозия човекът среща сам себе си, а не природата. Когато през 1750 година Бенджамин Франклин изобретява гръмоотвода, това бива отпразнувано като превъзходство над нещо, на което дотогава все още е била оказвана почит, тъй като в него е била вярвана свръхчовешката мощ на боговете на бурята, били те наричани Юпитер или Йехова.

Малко са разбиращите от вятъра и времето, което е останало само като един ежедневно обсъждан природен феномен – „времето утре ще бъде“ -, като във формиращото си влияние върху сферите на живота е насочен „навън“. Времето е „системен процес“, обследван от сателити и компютри и чрез изкуствените условия на климат, в които човек живее и се отделя. Времето вече не е симбиотичната наличност на свързани и борещи се за надмощие елементи. Хранително-вкусовата промишленост, от хилядолетия считана за покровителствана от божествата на времето и земята, е станала независима от климата и почвите. Във всеки сезон има всичко – като в рая, което обаче не може да бъде почувствано заради баналността на супермаркетите намиращи се на всеки ъгъл, които предлагат целия свят „на масата“. Там, където времето и земята се възприемат като колективни и природни и основа за нещата, цари бедност, отделена на разстояние от големите градове на първия свят. Деметра вече не е назоваване на Майката на зърното, а е марка за био-продукти, които се търсят от взискателни консуматори от богатите големи градове – често и същите те нямат каквато и да е представа от производство на храни, от почви, климат, земеделски култури, сезони, богове и богини на въздуха, на водата, на земята и от свързаната с тях „култура“. Даже и запознатото с околната среда малцинство не разбира нищо от порастване и отглеждане, от грижи, а само „разбира“ от качество на продуктите, които им се хвалят по медиите…“[1]

„Първостихиите са изтласкани на ръба на забелязвания свят на индустриалните цивилизации. Те вече не биват осъзнавани като такива, дори тогава, когато това е възможно: защото тяхната културна семантика е изчезнала. Със сигурност всеки има контакт с огън, вода, земя и въздух: човек се храни, пие, къпе се, плува, отоплява се, радва се на слънчевата светлина, търси горите, разхожда се в тях, чувства вятъра по кожата си, вдишва чистия планински въздух. Въпреки това първостихиите не биват познавани като носители на живота и човек не се възприема като участващ в тях и изграден от тях. А и как? Водата не се налива от извор (човек би имал съмнения дали няма да има някакво замърсяване), а в най-добрия случай водата, която пием, е напълнена в бутилки „натурална“ минерална вода от недрата на планината, стотици километри от мястото, където ще бъде консумирана. Нещата, които хората ядат, също не могат да бъдат свързани с ландшафта, почвените дадености или пък с растителните видове. Ядат се животни, които повечето хора са виждали само на картинка, още по-малко знаят нещо за начина им на живот, за произхода им, характера им. Хората се къпят в плувни басейни и в морето под надзора на спасител. Природните водни басейни са плашещи по същия начин както и животните, дори и най-малките, които са извън оградата, като бурята на полето, като нощта в гората. Хората се топлят не на пламък и слънчева светлина, а от излъчваната топлина от уреди. Слънчевите лъчи биват определяни като опасни за здравето, но се ходи на солариум. Горите, които биват посещавани, са набраздени от следите, които дърводобивът оставя. Имената на дърветата, храстите и тревите са като цяло непознати, всичко е някак си зелено и би трябвало да е и полезно. С вдишването на въздуха не вдишваме дъха на природата, а смога на колите и на индустрията или пък филтрирания и темпериран въздух от климатичната инсталация.“[2]

[1] Bohme H., Elemente- Feuer Wasser Erde Luft // Vom Menschen.Handbuch historischer Anthropologie, herausgegeben von Christoph Wulf, Weinheim/ Basel, 1997, 19. Превод от немски – Георги Мишев.
[2] Bohme H., Elemente- Feuer Wasser Erde Luft // Vom Menschen.Handbuch historischer Anthropologie, herausgegeben von Christoph Wulf, Weinheim/ Basel, 1997, 20. Превод от немски – Георги Мишев.