Тракийско общество “Трескейа” – структура

10984248_10154112812129298_6830992587356192227_n

Уважаеми приятели, поради въпроси от Вас във връзка със структурата на Тракийско общество ТРЕСКЕЙА искаме да направим някои уточнения и да дадем малко повече информация на заинтересованите:

Основните принципи, които следваме в Тракийско общество Трескейа, сме публикували и преди, но припомняме отново:

Тракийско общество ТРЕСКЕЙА

Ние сме неформална група от хора, които споделяме общи вярвания, практики на богопочитане и представи свързани с тракийската култура и поради това наричаме себе си – тракийско общество Трескейа.
Ние вярваме във Великата Богиня и нейния Божествен Син и сме убедени, че почитта към тях и към древните тракийски светилища има място в съвремието и бъдещето ни. Ние не бленуваме за връщане на едни отминали времена, на едни отишли си социални отношения и начин на живот, а считаме, че древната култура носи послания, които не са част от миналото, а са духовен път актуален и в днешни дни.

За нас народните традиции и обреди са носител на връзки с природата и нейното богопочитане, което е изповядвано и от древните траки, за което свидетелстват многобройните им светилища. Те са винаги в хармония с природата и са изграждани така, че човек да чувства себе си като „рожба на тежката земя и звездното небе” – писмена формулировка на орфическата вяра за божествения произход на човека, засвидетелствана в откритите златни плочки.

Ние вярваме, че чрез изучаване на традиционната обредност, която носи духа на нашите земи; на духовната и материална култура на древните траки и на близки на тях народи, споделящи сходни вярвания, както и с благоволението на Боговете на тези земи, можем да търсим близостта на божественото проявление тук и сега, с неговите множество проявления и назовавания. Светостта на заобикалящата ни среда – свещените извори, скали, пещери и върхове, е за нас основен принцип, тъй като ние вярваме, че Видимото е проявление на Невидимото.

Ние не можем да бъдем сигурни, че древните траки са извършвали абсолютно същите обреди като нас; не можем да бъдем сигурни, че са вярвали и възприемали околния свят като нас, но можем да бъдем сигурни, че преклонението пред Божественото и търсенето на близостта на Боговете е било стремеж за древния човек, както е и за нас – последователите на тракийско общество „Трескейа”.

Ние вярваме, че боговдъхновението не е изчезнало и не е спомен само от прашните книги и старите предания, а е жив елемент от съвремието ни.

Ние вярваме, че богопоявата съществува и днес, но тя съществува за тези, които я търсят и са открити към нея, за тези, които вярват в божествения произход на човека и светостта на заобикалящия ни свят.

Ние вярваме, че дори извършвайки обред само сходен, а не идентичен с онзи, който е извършван преди хиляди години; макар и назовавайки Божественото по друг начин на нашия сегашен език, ние ставаме част от същата духовна традиция, защото вярата не признава ограничението на линейното историческо време – тя живее във вечно повтарящите се цикли на Природата, Вселената, Богинята.

27907485_10155650676694934_2618342752650825022_o

Защо е важна общността?

Общността предоставя възможност за получаване на знание и познание. От една страна това може да се извършва, когато някой споделя знанията и опита си. От друга страна съвместното общуване и съвместната дейност са също възможност за развитие и израстване.

В общността новите хора започват като наблюдаващи в обреда, а постепенно започват да се включват. Първите стъпки са малки и плахи, а с течение на времето се придобива увереност и умения.

Целта на общността ни е да бъде възможност за хора, които имат общи духовни нагласи да споделят знания, да се учат и развиват себе си и най-вече да почитат божествата. Това съвместно общуване по теми, които са дълбоко лични, както и съвместното богопочитане често превръща членовете на общността в приятели и близки.

Общността ни има своята история, своите традиции, ритуални практики и структура. Като всичко живо и нашата тя се променя във времето. Някои от тези промени са естествени и дори без да ги осъзнаваме, а други се извършват по желанието и убеждението на хората, които градят тази общност.
Общността ни е винаги отворена и за нови лица.

Вътрешната структура на общността ни се състои от:

– наблюдатели;
– поклонници;
– свещенослужители.

Присъединяването към Тракийско общество Трескейа е възможно за всички без оглед на етнос, религия, национален или социален произход, език, външен вид, потекло, пол, сексуална ориентация, възраст или здравословно състояние.

Първата стъпка в общността ни е тази на наблюдател. Това е моментът, когато всеки от нас търси и намира нещо в Трескейа, но още не е сигурен какво. На този етап ние наблюдаваме общността, ритуалите и начините на богопочитане, празниците и хората, които ги извършват. Това може да се случва с или без преминаване през определено обредно действие. Обредното действие, което може да бъде извършено на този етап е благословия, която наблюдаващият човек да получи от свещенослужител от Трескейа. Получаването на благословията и преминаването на този обред е вид изявление на наблюдаващия човек, че чувства съпричастност към тази духовна общност.

Втората стъпка е приемането на поклонничество. Когато човек прецени по една или друга причина, по един или друг повод, че това е неговият духовен път и че има вътрешна необходимост да почита тези божества по този начин, то тогава може да премине обред, с който да заяви тази своя готовност. Обредът се извършва от свещенослужител (жрец или жрица) и е действие сходно на кръщенето в християнството, но не може да бъде извършен за друго лице, т.е. от родител за дете, а само от самия човек, след като е навършил 14 години.

Третата съставна част на Трескейа са свещенослужителите (наричани още жреци и жрици). Това са хора, които са изразили необходимост да заявят своето дълбоко преклонение към божественото в божеските образи, които се почитат в Трескейа. Служенето на божествата изисква, а също и включва, тяхното познаване и опознаване. То е задължение към божествата и общността.

Посредническата функция на свещенослужителите е от една страна извършвайки различни по естество обреди за хората – пречистващи, благославящи или други, т.е. действия насочени от човешкото към божественото. От друга страна свещенослужителите могат също и да посредничат в посока от божественото към човешкото. Това може да се случва по различни начини според възможностите на всеки – чрез музика, танц, рисунка, текст или по друг подходящ начин. Свещенослужителите са и в подкрепа на останалите в общността по техния духовен път.

За приемането на някого за свещенослужител е необходимо лицето да е навършило 21 години и се извършва след обсъждане в общността, основно сред останалите свещенослужители. Ако лицето е одобрено, то преминава посветителен обред, с който поставя началото на своята служба, която е свързана с обучение и духовно развитие.

При желание за повече информация може да ни пишете на съобщение тук в страницата.

Бъдете здрави и устремени към божественото в човека и около човека!
Има още

Реклами

Threskeia Calendar for 2015

Dear friends,

we have a little present for all of you, who like our rituals and follow the rhytm of the Goddess. We have arranged a calender with some pictures of our rituals and short verses, the calender has the dates of the moon phases, solstices, equinoxes and some other important days. The day of the New moon means the first visible appearnce of the moon and not the astrological new moon event. We hope that you will enjoy it!

You can download it from HERE

Честит Хелоуин, т.е. честита Задушница?! – Георги Мишев

Задушница в Софийско, Вакарелски, Христо.
Български погребални обичаи. София 2008 год.
Всеки един българин, който чуе подобен изказ би се изненадал. Би се изненадал, защото знае, че Задушница не се честити, защото няма как да честитиш ден и повод, когато някой отдава почит на починал близък. Как ще честитиш на майка, която е на гроба да детето си или на дете, което е на гроба на майка си? В същото време обаче през изминалите години се появяват българи, които се поздравяват с „Честит Хелоуин!“. Някои знаят, а други не знаят за общото между Задушницата в българската традиционна култура и за Хелоуин в западния свят. Произходът и значението на Хелоуин е достатъчно коментирано и вероятно повечето българи са по-наясно с него, отколкото с произхода и значението на Задушницата. В тази връзка съвсем на кратко ще се опитам да нахвърлям някои основни неща, които са общи, но и които ги различават.
В началото на 2012 год. по повод изнасяне на доклад участвах в една конференция в гр. Перник – „Маскарадните игри – визуален разказ”, където изслушах и един доклад на тема Маскирането на Хелоуин в България – „фенове” и „хейтъри” от гл. ас. д-р Ирина Коларска ИЕФЕМ – БАН. Чутото буквално ме втрещи по ред причини, защото от една страна това е индикатор, че маскирането на този ден започва да навлиза в научно обсъждане, което е донякъде добре и второ, че според докладващата този празник се възприемал, защото запълвал липса в нашата традиционна култура, което в никакъв случай не мога да приема и с което не мога да се съглася. За целта разбира се трябва да се запознаем ние българите с посланието, което носи нашата Задушница и с това, което носи един Хелоуин в комерсиалната му версия.
Древната основа и на двете явления е много коментирана и е достатъчно разнищвана от редица учени и не подлежи на голямо съмнение. Тя е определено предхристиянска и е унаследила множество местни вярвания и обредни елементи. Това е очаквано, тъй като смъртта и обредността свързана с нея са изключително устойчиви и това важи и за сезонните дни, на които се е отдавала почит на починалите. Сравнително голямата календарна близост между Голямата Задушница и Хелоуин е още една причина да се твърди, че те имат много общо помежду си, но дали това всъщност е така или същността им е напълно различна, така както и посланието, което те носят или биха донесли? Двете явления имат различна основа и са свързани с различни култури и градящите ги културни елементи. Българската поменална обредност, в това число и Задушницата има голяма близост с тази обредност в съседните ни православни държави, но тази близост, която е запазена от православието, не е породена само от него, а и от множество общи предхристиянски елементи, които са характерни за Източното Средиземноорие, вкл. и България. И Хелоуин и Задушницата са християнизирани синтезни примери за предхристиянска календарна обредност свързана със смъртта и починалите предци.
Ситуирането на двата дни в есенно-зимния календарен цикъл е нормално, тъй като това е времето през годината, когато в Европа природата умира, тогава се събират плодовете, т.е. те биват откъсвани и също умират, за да нахранят живите. Това е времето, когато се засява зърното и започват дългите нощи. Погледът на хората е насочен към земята. Тъмнината и студът припомнят за идващата зима, но те асоциативно препращат и към смъртта. Затова и в този период на годината се сещаме и за тези, които са си отишли преди нас, затова и заедно с плодовете на труда ни от изминалото лято им отдаваме почит и търсим сила за идващите трудни месеци. Вероятно подобна символика е имал този календарен период и в западните от нас земи, където е произлязъл Хелоуин някога, но днес той е всичко друго, но не и това. Комерсиалният характер на празника, който носи единствено маскарадност и вид забавление от типа – децата се радват на сладки и бонбони и шантави шапки, е причина да се възприема от редица българи с лека ръка. Далеч съм от мисълта, че присъединяването към подобни мероприятия е страшно, ужасно и ще си навлечете грях на душата, но това са прекалено абстрактни неща, а има други, които са съвсем реални и будят безпокойство. Традиционната култура и обредност имат или поне са имали роля във възпитаването на ценности и са или поне са били носител на послания. Раждането и смъртта са отбелязвани, осмисляни и възприемани по различен начин в различните култури и обредно-ритуалната страна е начин на израз на това осмисляне, но културата е начин на поведение, както казва проф. Александър Фол. Това поведение, както и тази култура се изграждат, защото именно това е значението на думата култура – обработка на духа. Изграждането се извършва от люлката до гроба и в този смисъл всяко едно действие е важно и не бива да бъде пренебрегвано. Приготвянето съвместно с децата на обреден хляб за Задушница за раздаване в памет на починали близки е повод и възможност да ги запознаете с тези близки чрез разказ или мъдрост, която сте запазили от тях. Това е повод да ги включите в дейност, в труд. Това е възможност да им обясните, че един от хлябовете се нарича св. Петка, а друг св. Рангел. Женското и мъжкото начало е почитано от народа ни въпреки християнизацията. Раздавайки ще им покажете, че в този живот не може само да се взима, а трябва и да се дава. Почиствайки гроба и обяснявайки им, че на гроба на близките са прелива с вода и вино е повод да им обясните, че ние имаме отговорност не само към себе си, а и към тези преди нас, че те не изчезват, когато тялото им си отиде в земята, а че те са тук докато имаме уважение към делата и паметта им. Това обаче ще им го покажете с дело като го свършите. Това е възможност да им обясните, че деца не ходят на гробищата, защото те са носители на живота. Живите трябва да помнят мъртвите си, да носят в паметта си тяхната памет и да я предават на тези след тях, но живите в нашата култура не се обличат като мъртвите, те ги почитат и уважават. Смехът, радостта, забавленията, те вероятно радват и тези преди нас, които са ни обичали, но са напуснали този свят, но нека ежедневието ни да е изпълнено с тях, а в някои моменти да си спомним какво е това почит и уважение и поне пред неотменимото, пред смъртта, да имаме почит, защото пред нея всички сме еднакви.
Вместо заключение на това дълго писание, което за някои ще е интересно, а за други дразнещо и досадно, бих искал да помоля българските майки, които са вложили усилия в бонбони, костюми, маски и тикви-вампири, за да зарадват децата си за Хелоуин, да се запитат като българки дали знаят как да направят хляб св. Петка или св. Рангел, дали са говорили някога с децата си на темите, които засегнах тук и ако не са, то нека не пропускат тази възможност и ако имат малко доверие на поколенията преди себе си, то тогава да предадат и от своята идентичност на децата си, защото не е нужно да се обличаме като трупове, каквито със сигурност ще бъдем някога, но нека докато сме живи да живеем така, че и тези преди нас да могат да се гордеят с нас.
Познаването на чуждата култура, забавлението с нея, дори понякога съпреживяването й са неща, които са вътрешна необходимост за всеки човек, но единствено запазвайки себе си след като сме опознали другите, ще попречи на това да се загубим сами себе си в този шарен свят.
Хляб св. Рангел за задушница от Вакарелски, Христо.
Български погребални обичаи. София 2008 год.
Хляб св. Петка за задушница от Вакарелски, Христо.
Български погребални обичаи. София 2008 год.

"Великият бог Ерикепайос"


Теологът е разположил около него главите на овен, бик, лъв и дракон и му е приписал на него първия мъжки и женски пол. От женски пол и в същото време и отец е великият бог Ерикепайос. На него първом крилата били дадени. 

Рисунка – Георги Мишев


* * *

The theologist places around him the heads of a ram, a bull, a lion, and a dragon, and assigns him first both the male and female sex. Female and father is the mighty god Ericapæus. To him also the wings are first given.
Art by Georgi Mishev

Четириликата Майка

Четириликата Майка е хипостаза на богинята, позната от археологически находки от Фригия (дн. Турция). Основен атрибут на този образ на богинята са цветята, по-точно цветната гирлянда.
Рисунка – Георги Мишев

* * *

The four-faced Mother is hypostasis of the Goddess known from archaelogical findings from Phrygia (Turkey). Main symbol of this image of the Goddess are the flowers, especially the flower garland.
Art by Georgi Mishev

„Първообраз на неразрушимия живот“ или Трифон и Валентин

Уважаеми приятели,
Желая Ви честит празник и съвсем умишлено не уточнявам Трифон Зарезан или Валентин, защото нашият народ не познава църковната история нито на св. Трифон, нито на св. Валентин, без значение дали са православни или католически персонажи и честно казано въобще мнозинството хора не се интересуват въобще от житията им… Ако намерите възрастни хора, които да Ви разкажат за Трифон Зарезан, то ще чуете народния мит, а не каноничната история, което е съвсем обяснимо. В този период на годината в тези земи от древността до днес се подсещаме за онази сила, която Карл Керени преди години нарича „първообраз на неразрушимия живот“ (вж. Kerényi  К., Dionysos : Urbild des unzerstörbaren Lebens, 1976).
Това че елини и траки са го назовавали като Дионис, Загрей, Сабазий или иначе, а по-късно го извикват като св. Трифон, а сега вече му казват и св. Валентин, то това няма да успее да заличи именно този живот, който почитаме и който се нарича „неразрушим“. Ще си позволя да припомня написаното от К. Керени. Древните елини имали две думи за „живот“  – ζωή и βίος.
Отделният живот на индивидуалното същество, който има начало и край е състоянието, което се наричало с думата βίος.
За разлика от това временно и преходно състояние, то думата ζωή обозначава безпределния, нямащ единичен образ живот.
Защо Ви натоварвам с тази информация… Причината за това е, че нашите предци с шумните веселби, със зарязването на лозята, с вкусването на виното, с въвеждането на ентусиазмичното състояние на наслада от съприкосновението с Природата и нейните дарове, са търсили и са успявали да се слеят с това, което древните наричали ζωή.
Обичайте и уважавайте половинките си, любовта е божествен дар и човешка потребност. Човешката междуличностна любов има нужда от място и време ежедневно и не й липсват възможности за изява и доказване.
Въпреки желанието за поставяне на индивида и отделната личност над всичко, нека не забравяме, че ние сме част от Природата, която древните наричали Богиня и я обявили за майка и на хората, но и на боговете.
Нека да живеем в ритъма на тази земя и в ритъма на Природата, на Богинята и да бъдем преди всичко част от непрекъснатата нишка на живота. И дори когато пием, нека пием с радост, уважение и преклонение към именно този „неразрушим живот“. Когато живеем нека да не бъде само с мисълта за индивидуалния ни живот (с или без половинка), а с мисълта, че сме част от потока на живота, че сме рожба на една Майка, която делим с боговете и че имаме отговорността да бъдем достойни да вярваме в това.
Наздраве!

Дейността на Трескейа през 2012 (видео)

Уважаеми приятели, от Трескейа искаме да Ви честитим новата година и нека тя Ви донесе всичко това, което сте искали през изминалата, а не сте получили. Бъдете здрави, щастливи, мотивирани и достойни хора, които помнят миналото и корените си и гледат напред към бъдещето. Благодарим на всички Вас, които ни подкрепяхте през изминалата година и се надяваме през идната дейността ни да е още по-успешна за доброто на всички ни и в почит към Божествата ни, защото както казва приписваният на Орфей стих – С дeлaта на ръцете си почитаме Боговете!


Dear friends, we want to congratulate you on the new year and let it bring you all this, which you wished for during the previous year, but didn’t get. Be healthy, happy, motivated and worthy people, who remember the past and their roots and look forward to the future. We thank all of you, who supported us during the past year and we hope that in the upcoming one our activity will be even more successful for the well-being of all of us and in honour of our Divinities, because as it is written in the accredited to Orpheus line – With the deeds of our hands we worship the Gods!

Рисунки на Георги Мишев // Georgi Mishev’s Art

Уважаеми приятели, в навечерието на месеца, когато почитаме Тройната Хеката – Вълчицата, споделяме с Вас някои рисунки на Георги Мишев. Нека отдадем почитта си на черната земя, мрака на утробата и на тези, които са били преди нас. Нека поднесем страхопочитанието си на Богинята, която приема всички ни в края на земния ни път.

Dear friends, in the eve of the month during which we honour the Triple Hekate – She-wolf, we want to share with you some images by Georgi Mishev. Let us give our veneration to the black soil, the darkness of the womb and to those who were before us. Let us offer our awe to the Goddess, who accepts us all in the end of our earthly journey.