Вълчицата и Старото слънце // The She-wolf and the Old Sun

(English text follows the Bulgarian)

На 21 ноември християнската традиция отбелязва празника Въведение Богородично, познат още като Ден на християнското семейство, който от своя страна в традиционната ни култура е познат като края на Вълчите дни. Народът ни нарича този ден Вълча Богородица, а също и Куцулан в чест на най-опасния куц вълк, който яде хора. Обичайна практика е на този ден да се раздава питка с мед за здраве и омилостивяване на хтоничните сили, като питката се разчупва, а не се реже. Както и при огромна част от другите празнични дни възприети в християнската традиция, то и тук античната основа е добре разпознаваема. Познатата в народната вяра Вълча Богородица, крие в себе си образа на Богинята, укротяваща вълците и наричана в древността – δαμνο λύκαινα.

15042008_10154388949184934_3066948216333544372_o

Вляво – антични изображения на вълчицата като митологична представа свързана с женското начало и богинята. В средата – изображение на богинята като господарка на зверовете, която държи в ръце вълци (кучета). Вдясно горе – изображение на вълк нападащ елен. Богинята е вярвана като Господарка на хищника и на жертвата, която може да замени местата им, в този смисъл е Тази, която властва над живота и смъртта. Долу вдясно – изображение на Въведение Богородично, което народът нарича Вълча Богородица и която е позната като една от трите Богородици – Голяма, Малка и Вълча. // Left – ancient depictions of the she-wolf as a mythological notion connected with the feminine and the goddess. In the middle – depiction of the goddess as mistress of the beasts, holding in her hands wolves (dogs). Up right – depiction of a wolf attacking a deer. The goddess is believed as a Mistress of the predator and the prey, who can change their places and in this sense she is the One who rules over life and death. Down right – depiction of the Presentation of the Virgin Mary, which the people call Wolf Mother of God and is recognized as one of the three Mothers of God – the Big, the Little and the Wolf.

След края на Вълчите дни (11-21 ноември) започва един друг период. Разполагаме с данни за древността, че денят на 22-ри ноември е наричан Ἡλιοδύσια (слънчев залез),[1] който бележи началото на едномесечен период посветен на бог Кронос, който е свързван със слънцето през нощта. Обредите посветени на него в този период са извършвани в тъмнина, тъй като в тъмнината властва бог Кронос, който всъщност е слънцето в подземния свят, Хелиос наречен Кронос. Тези обреди са наричани и брумалия според Йоан Лидийски, който извежда названието им от bruma – къс ден Този период завършва с раждането на новото слънце – Младия бог, което се случва на 25 декември. Този ден е наричан и познат от античните извори като Ἡλίου γενέθλιον αὔξει φῶϛ – Раждането на Хелиос (слънцето), светлината нараства и който е възприет по-късно от християнството като Рождество Христово. През декември се извършвало и коленето на прасето, за което Йоан Лидийски също ни е оставил сведение и е излишно да гадаем откога е позната тази традиция „И фермерите колят прасета в почит към Кронос и Деметра и дори сега коленето на прасето се извършва през декември“ (Lyd. Mens.,4, 158). Празнуването на бог Кронос в този период е интересно, защото още Йоан Лидийски коментира силната борба на църквата срещу тях (Lyd. Mens.,4, 158). Определянето на дълги пости преди раждането на Младия Бог – Непобедимото Слънце е още един похват да се спрат нощните веселия, но както и съвремието ни показва, реалността е друга. По стечение на обстоятелствата хората в края на годината не спират да се събират и празнуват нейното отминаване. Допълнителен момент, който може да се нарече дори ирония на съдбата е, че фирмените тържества и събирания се случват именно в този период. Бог Кронос като един от титаните и властващ над тях е възприеман и като господар над тези титанични сили, който в този период на годината отново е благосклонен към хората и те си припомнят Златния век, разменят си подаръци и се поздравяват с думите – За много години, а този поздрав също има своята древност – Vives annos (Lyd. Mens.,4, 158). Този божествен старец според някои мнения е залегнал в основата на образа на Дядо Коледа (Дядо Мраз или Свети Николай). В някои от народните традиции в Западна Европа има добър паралел за господството му над отвъдните сили, като маскираните със страшни маски персонажи (познати под различни имена, но в Тирол известни като крампуси, ларви и други) биват подчинени от него и изпълняват волята му, а той пък награждава тези, които се покажат като достойни и добри.

[1] Weinstock, St. A New Greek Calendar and Festivals of the Sun. // The Journal of Roman Studies, Vol. 38, Parts 1 and 2 (1948), 40.

15129033_10154388950679934_8787876834366906734_o
Ляво – Бог Кронос поглъща камък, който богинята Рея е повила като пеленаче. Мит, който е тълкуван в смисъла, че времето (хронос) поглъща всичко. Вдясно горе – Бог Кронос (лат. Сатурн) на колесница, изображение от 15 в., а до него изображение на св. Николай придружаван от дявол (крампус) и деца, които получават подаръци. Долу дясно – изображение на традиционно колене на прасе от околностите на София. Обичаят е свързан и с яхване на прасето от малко дете. // Left – god Cronus swallows a stone, which goddess Rhea has wrapped as an infant. A myth which is interpreted in the meaning that time (chronos) swallows everything. Up right – god Cronus (lat. Saturn) on a chariot, depiction from 15 c. AD, and next to him a depiction of St Nicholas accompanied by a devil (krampus) and children receiving pressents. Down right – depiction of a traditional butchering of a pig from the area of Sofia. The rite is connected with mounting the pig by a small child.

С настъпването на времето на Старото Слънце, на Стареца на света, Ви пожелаваме весели празненства в края на годината. Нека веселието да изпълни сърцата Ви, нека съпреживяното със скъпите Ви хора да Ви създаде множество спомени. Ако и дните в този период на годината да са кратки, то нека дългите нощи да бъдат изпълнени с веселие и смях.

* * *

On November 21st the Christian tradition marks the Presentation of the Virgin Mary, also known as the Day of the Christian family, which on the other hand is known in Bulgarian traditional culture as the end of the Wolf days. The Bulgarians call this day Wolf Mother of God and also Kutsulan (Limping one) in honour of the most dangerous limping wolf, who eats people. Common practice for this day is to give out, break and not cut, bread covered with honey for gaining health and for appeasement of the chthonic forces. Just like with a huge part of the other celebrations adopted in the Christian tradition, the ancient basis is easily recognizable here too. The Wolf Mother of God, known from the folk belief, conceals the image of the Goddess tamer of wolves and called in antiquity – δαμνο λύκαινα.

After the end of the Wolf days (November 11 – 21) begins another period. We have evidence from antiquity that the day of November 22nd is called Ἡλιοδύσια (sunset), [1] and it marks a one month period devoted to god Cronus, who is connected with the sun during nighttime. The rites devoted to him in this period are done in darkness, because it is in darkness that Cronus rules, who is in fact the sun in the underworld, Helios called Cronus. These rites are called also brumalia according to John the Lydian, who derives their name from bruma – short day. This period ends with the birth of the new sun – the Young god, which happens on December 25th. This day is called and known to ancient sources as Ἡλίου γενέθλιον αὔξει φῶϛ – the Birth of Helios (the sun), light grows and it later is adopted by Christianity as the Birth of Jesus Christ. In December is done the butchering of the pig, for which John the Lydian has also left us some evidence and it is unnecessary to speculate how long this tradition has been known. And the farming people would slaughter pigs for the worship of Cronus and Demeter – and hence even now the „Pig-Slaughter“ is observed in December.” (Lyd. Mens., 4, 158). Celebrating god Cronus in this period is interesting, because even John the Lydian comments on the great struggle the church has with it (Lyd. Mens., 4, 158). Placing a long fast before the birth of the Young God – the Invincible Sun is another method to stop the nocturnal celebrations, but just like the present-day shows – the reality is different. At the end of the year, due to the circumstances, people never stopped gathering and celebrating its passing. Additional moment, which can be called irony of fate, is that business parties and gatherings happen exactly in this period. God Cronus, one of the titans and ruling over them is perceived also as a ruler of those titanic forces, who in this period of the year is favorable towards the people and they remember the Golden age, exchange gifts and greet each other with the words Live for years and this greeting also has an ancient origin – Vives annos (Lyd. Mens.,4, 158). This divine elderly man according to some opinions is the basis for the image of Santa Claus or St Nicholas. In some of the folk traditions of Western Europe there is a good parallel for his power over the underworld forces, as the masked with frightful masks characters (known under many names, but in Tirol popular as krampus, larvae and others) are subjected to him and obey his will, and he awards those who appear as worthy and good.
[1] Weinstock, St. A New Greek Calendar and Festivals of the Sun. // The Journal of Roman Studies, Vol. 38, Parts 1 and 2 (1948), 40.
With the coming of the time of the Old Sun, of the Old Man of the world, we wish you happy celebrations at the end of the year. May joy fill your hearts, may what you experience together with your loved ones bring you many memories. And since the days of this period are short, may the long nights be filled with joy and laughter.
Реклами

Във връзка с празника на Богинята през август

14045770_10154110962524934_5834701983521593651_n

Денарий представящ тройната култова статуя на Диана от Неми (Diana Nemorensis)

Във връзка с празника на Богинята през август, а именно 13-15 август, някои учени са изказали също своето мнение. Тъй като най-много данни има във връзката с римския празник посветен на богинята девица Диана, то заповядайте тук мнението на професор Карин Грийн от университета Айова:

„Празникът най-вероятно е продължавал три дни. Освен че това е обичайна продължителност за голям празник, то е и особено подходяща за Диана Тривия (Диана на трите пътя – бел.моя). Стаций я оприличава на Идите като Хеката (Silv. 3.1.60) и я сближава с Хиполит. Св. Хиполит, предполагаем християнски мъченик от трети век, имал своя празник на 13 август, т.е. на идите през август; а Дева Мария е възнесена с тялото си на небесата на 15-ти, празникът Възнесение (в католицизма Успение Богородично е известно и като Възнесение Богородично, т.е. не е възнесена душата след смъртта ѝ, а е възнесена телом – бел. моя). Имайки предвид навика на християнската църква да присвоява нещата, които не може да премахне, то е възможно и големият празник на Диана да е започвал с търсенето на Вирбий/Хиполит. Третият и последен ден от празника в такъв случай ще е бил за празнуване на възнасянето на Диана като царица на небесата, на пълната луна, на Девата, както Граций я нарича (Virgo, 496), именно на 15-ти. Без съмнение през първите векове от новата ера християнската църква и светилището на Диана са били в съревнование относно осмислянето на някои важни явления – слизането в подземния свят и завръщането на младия бог; човешката жертва; майката и нейния обичан син-жрец; царицата на небесата – и не е никак учудващо, че християните са искали да заменят популярния и широкоизвестен празник на Диана с християнски празник, което да пренасочи вниманието на поклонниците към църквата.“
Green, C. Roman Religion and the Cult of Diana of Aricia. Cambridge University Press, 2007, 62. Превод от английски – Георги Мишев.
13921121_10154111027994934_1018296882460237483_n

Green, C. Roman Religion and the Cult of Diana of Aricia, Cambridge University Press, 2007, 62.

Трифунци


Уважаеми приятели,
от днес са дните, които нашият народ нарича Трифунци, това са 1, 2 и 3 февруари. Те са вторите вълчи дни през годината. В древен Рим това е времето на Луперкалиите, тези вълчи празници, за които имаме сведения, че са продължили чак до късния 5 в. В това време на годината започва зарязването на лозята, избиране на техен цар, народни тържества и пробуждане на Бога на веселието и освобождаването от всички рамки, дарител на тайните на виното, чийто наследник е християнският св. Трифон. Вторият ден (02.02.) е почитан от народа ни с жертвата на петел, с чиято кръв се помазва вратата. Въпреки късната версия за семантиката на обреда, петелът е стар соларен (слънчев) символ и в този смисъл с кръвта му е възможно да се предполага, че предците ни са извиквали отново топлината на Бога Слънце, когото единият ден почитат като дарител на опиянението, а на другия като пазител на мъжките рожби в дома. Третият ден (03.02.) е наричан Семен ден, но и Божа Майка, защото на него се отдава почит на Родителката, като бездетните жени приготвят „щипана пита„, която раздават на кръстопът, това така свято за древната Богиня място. Със своята жертва те търсят единение със силата на Семето и благословията на Майката, за да заченат и бъдат благословени също с рожба. Нека си спомним за обредите и вярванията на нашите предци и да изпием по една чаша вино, спомним си за посланието на кръвта и подадем къшей хляб за благополучието на родните ни земи.

Горещниците и връзката им със звездата Сириус

English text follows the Bulgarian.
Утрешният ден бележи началото на Горещниците, ето защо искаме да споделим с вас един откъс от книгата на Георги Мишев „Thracian Magic: past & present“.
Най-общо периодът може да се отнесе от края на месец юли до средата на месец август. Този период е бил наричан в древността „кучешко време”, тъй като е маркиран с хелиакалния изгрев на Сириус „Кучешката звезда”. Не случайно в народната представа трите дни  15, 16 и 17 юли са наричани Горещници. Въпреки че този период започва с горещниците, като негово продължение на база обредите, които са останали в българската традицонна култура може да се предполага, че той завършва през месец август с празника Успение Богородично и заклаждането на седянките, т.е. запалването на огньовете, около които започват празненствата.[1]
Историческите източници, които споменават празник през този период в културните граници на Средиземноморието и свързан според мен с тракийската обредност, са от римските историци. Те разказват за светилището на Диана в Ариция и за празник на Богинята през август. Относно празника Стаций (Statius, Silvae 3.1.52-60) пише:
Това е времето, когато най-жаркият район на небесата надвива земята и прекрасната кучешка звезда Сириус, така остро пронизвана от хиперионовото слънце, изгаря задъханите поля. Сега е денят, когато пещерата на Тривия в Ариция, убежище за бягащите царе, се изпълва с дим и езерото, имайки виновното знание за Хиполит, блести с отраженията на множеството факли, самата Диана закича заслужилите ловни кучета с венци и излъсква върховете на стрелите и поставя дивите животни в безопасност и цяла Италия почита Идите на Хеката на чистите огнища.

[1]Седянките на места са заклаждани и именно на деня на св. Марина, т.е. на 17 юли, но най-разгърнатият записан обред е обвързан с празника Успение Богородично, вж. Попов Р., Народни календарни празници и обичаи в троянския Край // Културно-историческото наследство на Троянския край, София 1991, 77-78
Хелиакален изгрев на Сириус
снимка: Markishky
* * *
Tomorrow is the day which marks the beggining of the so called Goreshtnitsi (Hot days) and that is why we would like to share with you an excerpt from the book by Georgi Mishev „Thracian Magic: past & present“.
 
Generally this period could be defined as the range from the end of July to the middle of August. This period was called in antiquity “dog days”, because it is marked by the heliacal rising of Sirius the “Dog Star”. It is not accidental that in the folk notion the three days July 15th, 16th and 17th are called Goreshtnitsi (Hot days). Although this period begins with the dog-days, so its continuation and end could be considered the celebration Assumption of the Mother of God and the lighting of the fire of the sedyanka (work party), i.e. lighting the fires, around which the celebrations begin.[1]
The historical sources which mention a festival during this period in the cultural borders of the Mediterranean, and according to me are connected with Thracian ritual practices, are from the Roman historians. They give accounts of the sanctuary of Diana in Aricia and for a celebration of the Goddess in August. Regarding to the celebration Statius (Statius, Silvae 3.1.52-60) writes:
It is the season when the most scorching region of the heavens takes over the land and the keen dog-star Sirius, so often struck by Hyperion’s sun, burns the gasping fields. Now is the day when Trivia’s Arician grove, convenient for fugitive kings, grows smoky, ant the lake, having guilty knowledge of Hippolytus, glitters with the reflection of a multitude of torches; Diana herself garlands the deserving hunting dogs and polishes the arrowheads and allows the wild animals to go in safety, and at virtuous hearths all Italy celebrates the Hecatean Ides.[2]


[1] The fire of the sedyanki in places has been lit exactly on the day of St Marina, i.e. July 17, but the most detailed written rite is connected to the celebration of Assumption of Mother of God, see Popov R., Calendar folk celebrations and customs from the region of Troyan // Cultural-historical heritage of the region of Troyan, Sofia 1991, 77-78 (Попов Р., Народни календарни празници и обичаи в троянския Край // Културноисторическото наследство на Троянския край, София 1991, 77-78)
[2] Green C., Roman Religion and the Cult of Diana at Aricia, Cambridge 2007, 60-61

За "празниците", смъртта и страхопочитанието

На всички „празнуващи“ Хелоуин българи искаме да припомним, че нашата култура не празнува смъртта и отвъдното, а изпитва страхопочитание към Нея и това, което ние правим е Задушницата и други сходни обреди. Думата СТРАХОПОЧИТАНИЕ за съвременниците ни е загубила своето значение, а и много от тях не знаят въобще какво означава тя. Смъртта е нещо, което предизвиква страх не само с неизвестното след нея, а и с това, че е неотменима, но в същото време предизвиква и почит именно със същото си свойство. Древните, които прибирали реколтата и последните плодове, които засявали в този календарен период зърното и се готвели за предстоящите студени месеци, са изпитвали и страх към това, което идва – ЗИМАТА. Зимата е страшна с това, че животът е видимо мъртъв…а ако не дойде идната пролет е реална мисъл, която винаги буди страх. Прагът на зимата е преход – преход, когато връзката между този и светът отвъд е силна и е време да отдадем почит на предците си, които земята, по която ходим е приела в прегръдката си. Тази земя е Богинята, която е майка на душите. Дните в този период са свързани с множество забрани, с множество табуизирани дейности, с преобръщане – жените колят (черни кокошки), раздават, свещенодействат, те извикват Богинята, Вълчицата.
Нашите маскарадни празници са в друго време и по друг начин!
Маскарадната обредност си има цел и място, а в нашата култура си го е намерила преди хиляди години и определено това не е времето. Така че…преобличания, маскирания и т.н. да си правим тогава, когато се правят при нас, а в този период да се сетим за черната земя, мрака на утробата, за тези които са били преди нас и да им поднесем почитта си подобаващо, когато дойде времето, т.е. в първата половина на ноември, като раздадем в тяхна почит, тогава са Мратинските нощи, идват Вълчите дни и почитаме земята, Природата, Богинята, като приемаща всички ни в края на този път. При нас не се водят деца по гробищата, независимо, че на запад може да си правят и семеен пикник там, така и с този ден е по същия начин. Сега е времето, когато нашите предци са влагали надежда семето посято тази година да поникне догодина и животът, който привидно умира да се възроди отново.
Срамота е да се правим на циркови артисти и да имаме за извинение, че било повод да се повеселим… Нима нямаме достатъчно поводи или възможности за веселие? Намерете на децата си тези поводи и възможности да се почувстват част от земята, където лежат вашите и техните предци – баби, дядовци… Дайте им възможност и повод да се почувстват част от културната ни традиция, да разберат какво е това почит и преклонение, защото това са ЦЕННОСТИ, те ще направят от децата ви хора, а от вас родители, а не разплодители!

Горещници

Из книгата „Тракийска магия“ на Георги Мишев (под печат):

Трите дни наричани Горещници се почитат за предпазване от огън. На първия ден от Горещниците (15 юли) се е изгасял огъня във всички огнища в населеното място, на втория ден огън не се пали, а на третия ден се запалва жив огън. От живия огън се запалват отново домашните огнища. Стриктно се спазва забрана за работа през тези дни. В особено сила са забраните за извършването на женски дейности – шиене, предене, тъчене. Вярва се, че ако някой човек работи през това време Огнена Марина ще му изпрати огън и ще изгори имуществото му. Почитта отдавана на този период отразява вярата, че това е времето, когато се ражда Огънят. Има някои елементи, които сближават това време с Коледния период, когато се ражда Слънцето. Раждането на земната му проекция, запалването на новия, жив, божи огън, се извършва отново на деня посветен на Дева, т.е. запазва се идеята за самозачеването. Дуалният образ е отново изявен и тук виждаме огъня като земната проекция на небесното светило. Отново на това раждане основната почит е отдавана на източника, т.е. в случая на Огнена Марина, Девата, която властва над огъня и змиите.

Посрещане на баба Марта

Описанието на празника е адаптиран откъс из книгата „Тракийска магия: опит за представяне на базата на архаични български магически практики“ на Георги Мишев, която предстои да бъде издадена в Англия от Avalonia Books.*

Началото на март е посветено на посрещането на митичната господарка на месеца. Началните дни на пролетта са обвързани с представата за старицата. Ареалът на разпространение на вярванията за този период обхващат цялото Средиземноморие и Балканите. Обредната система обаче и пълнотата на действията и преданията са запазени най-силно в района на българската етническа територия, което сочи като най-възможен произхода й в тази област. Господарката на месеца е наричана баба Марта от българите и баба Докия от румънците. Възможно е нейната старост като житейски признак да отразява връзката с края на зимата, но в българската народна вяра баба Марта като митологичен персонаж се свързва и с идеята за дарителката на предстоящата пролет, която трябва да бъде омилостивена и благоразположена.

Обредите за първи март започват от предния ден.

Извършва се почистване на дома и двора и сметта се пали вечерта преди първи март. Обикновено запалването се извършва или от деца или от жена, за която е позната забраната да не е ходила до тоалетна непосредствено преди това. При запалването на огъня се изрича формулата:

 
Бабо Марто, аз те грея днеска, а ти мене утре!
 
Запалва се и стара метла, с която се обикаля къщата и се изрича:
 
Вън бълхи, вътре Марта!
 
Познато е и така нареченото „пърлене на Марта”, което се извършва при поява на новата луна през месец март. Тогава се събират боклуци от двора, слама, палят се и се прескача от хората от дома с думите:
 
Ние да опърлим баба Марта, а не тя нас да опърли!
 
Вечерта преди първи март на оградата на дома или на плодно дърво в двора се поставя червен плат, тъй като според народната вяра така баба Марта ще бъде благосклонна при идването си. Това парче плат обикновено се оставя да стои 9 дни, т.е. до 9 март.

ПРИГОТВЯНЕ НА МАРТЕНИЦА

Мартеници се приготвят за цялото семейство, включително за домашните животни, дори и за дърветата и някои битови инструменти като стан, плуг и т.н. Мартениците се изработват от бабата в семейството, т.е. старата жена, която е дала най-много живот, притежава най-много житейски опит, отродила се е и по този начин е вече обредно чиста. За направата на мартениците се използва вълна, която е събирана през лятото от храстите по полето, т.е. тя не бива да е стригана от овцете, а да е паднала сама, да е стояла на открито по храстите и да е поела магическата сила на тревите по поляните и на звездите. Една част от тази вълна се оцветява в червено, а другата се остава да е бяла. Възрастната жена, която приготвя мартениците трябва да е чиста и в чисти дрехи, като съществува обредната забрана – да не е пипала огън преди това. Запридането на мартеницата се извършва наляво, като жената затваря очите си, за да са затворени така и очите на змиите, вълците, т.е. враговете и неприятелите, за да не нападат човека, който ще носи мартеницата. При завързването на двата края на мартеницата се казва също така да се завържат на змиите, респ. вълците (враговете) устите, за да не нападат. След като са усукани конците, мартеницата се закача да пренощува на трендафил, за да бъде допълнително наситена с пречистваща и предпазваща сила . Сутринта на първи март с мартеници се закичват всички за здраве и късмет през идната година, тъй като самият първи март бележи също едно ново начало.

Някои от мартениците се изработват във формата на две фигури – мъжка и женска. Женската е наричана Пенда и е червена на цвят, а мъжката се нарича Пижо и е бяла. Не са необходими много усилия, за да се познае в това фигуративно изображение представянето на изначалната божествена двойка – Богинята и Бога. Носейки техните вотивни изображения или цветовото им означение народът цели измолването на тяхната благославяща сила и настъпването на плодородната сила на слънцето, т.е. пролетното равноденствие. Мартениците се носят или до виждането на първите знаци на пролетта – щъркел, лястовица, разцъфнало дърво или до 25 март. След този период те в никакъв случай не се изхвърлят, а се закичват на разцъфнало дърво или се поставят под камък. И двете практики целят единението на човека от една страна със събуждащия се живот в растителността, а от друга със силата на земята и Богинята, символизирана от камъка.
 
* Книгата на Георги Мишев „Thracian Magic: Past&Present“ бе публикувана на 21.09.2012 г. Можете да прочетете кратко резюме и да я поръчате – ТУК

Трифунци

Уважаеми приятели, наближават дните, които нашият народ нарича Трифунци, това са 1, 2 и 3 февруари. Това са вторите вълчи дни през годината. В древен Рим това е времето на Луперкалиите, тези вълчи празници, за които имаме сведения, че са продължили чак до късния 5 в.н.е. В това време започва зарязването на лозята, избиране на техен цар, народни тържества и пробуждане на Бога на веселието и освобождаването от всички рамки, дарител на тайните на виното, чийто наследник е християнският св. Трифон. Вторият ден (02.02.) е почитан от народа ни с жертвата на петел, с чиято кръв се помазва вратата. Въпреки късната версия за семантиката на обреда, петелът е стар соларен символ и в този смисъл с кръвта му е възможно да се предполага, че предците ни са извиквали отново топлината на Бога Слънце, който единият ден почитат като дарител на опиянението, а на другия като пазител на мъжките рожби в дома. Третият ден (03.02.) е наричан Семен ден, но и Божа Майка, защото на него се отдава почит на Родителката, като бездетните жени приготвят „щипана пита“, която раздават на кръстопът, това така свято за древната Богиня място. Със своята жертва те търсят единение със силата на Семето и благословията на Майката, за да заченат и бъдат благословени също с рожба. Нека си спомним за обредите и вярванията на нашите предци и да изпием по една чаша вино, спомним си за посланието на кръвта и подадем къшей хляб за благополучието на родните ни земи.