Бог Аполон, дафина и пречистване

Историята за бог Аполон и Дафна е широко известна и затова няма да се спирам на сюжета ѝ, но ще се спра на един момент, а именно на представеното от нея растение, което е вярвано като свещено за бог Аполон. Дафината, дафиновият лист или лавърът е вярван като неразривно свързан с бог Аполон и неговата почит, а в този смисъл е бил ползван, а се ползва и досега в различни обредни действия свързани с търсене на пречистване и възвисяване на духа. Като се започне от култовата обредност и разказите за това как прорицателката Пития е сдъвквала дафинови листа, за да въведе бога в себе си и да узнае неговата воля, до традиционната култура и народните ритуали, където дафиновият лист се ползва за пречистване и защита от зли сили, то дафината остава свързана със слънчевия бог и неговата връзка с чистотата и закрилата.

Избрах един кратък античен фрагмен от творчеството на Еврипид, а именно Ион (112-143), където е представен жрецът на бог Аполон и как той използва метла от дафинови клонки, за да премита храма на бога и по този начин от една страна го пречиства от видими и невидими нечистотии едновременно. въпреки че творбата на Еврипид е художествена, то представеното ритуално действие най-вероятно почива на съвсем реално извършвано такова.

Ето и фрагментът от творбата на Еврипид, превод на база издания на руски и английски език – Георги Мишев. Най-долу текстът в оригинал на старогръцки.

О ти, млада клонка от най-обичната дафина,

която в храма на Феб олтара измиташ;

която си от нетленните градини,

където по листата на свещената мирта

капе вода от извора вечнотечащ.

С тази дафина аз премитам площадката на бога цял ден,

заедно с бързокрилото слънце преминава дневната ми служба.

О Пеане, о Пеане,

благосклонен вечно бъди,

рожбо на Лето. 

Добър е трудът, о

Фебе, който пред твоя дом полагам за теб,

почитайки твоя пророкуващ олтар;

гордост е задължението ми да бъда роб на божествата,

не на смъртните, а на безсмъртните.

Феб е отец за мен:

отдавам възхвала на този, който ме отхранва;

назоваването отец, който е благ към мен,

аз отправям към Феб, който владее този храм.

О Пеане, о Пеане,

благосклонен вечно бъди,

рожбо на Лето.“  

ἄγ᾽, ὦ νεηθαλὲς ὦ

καλλίστας προπόλευμα δάφνας,

ἃ τὰν Φοίβου θυμέλαν

σαίρεις ὑπὸ ναοῖς,

κήπων ἐξ ἀθανάτων,

ἵνα δρόσοι τέγγουσ᾽ ἱεραί,

ῥοὰν ἀέναον παγᾶν

ἐκπροϊεῖσαι,

μυρσίνας ἱερὰν φόβαν:

ᾇ σαίρω δάπεδον θεοῦ

παναμέριος ἅμ᾽ ἁλίου

πτέρυγι θοᾷ

λατρεύων τὸ κατ᾽ ἦμαρ.

ὦ Παιὰν ὦ Παιάν,

εὐαίων εὐαίων

εἴης, ὦ Λατοῦς παῖ.

καλόν γε τὸν πόνον, ὦ

Φοῖβε, σοὶ πρὸ δόμων λατρεύω

τιμῶν μαντεῖον ἕδραν:

κλεινὸς δ᾽ ὁ πόνος μοι

θεοῖσιν δούλαν χέρ᾽ ἔχειν

οὐ θνατοῖς, ἀλλ᾽ ἀθανάτοις:

εὐφάμους δὲ πόνους  μοχθεῖν

οὐκ ἀποκάμνω.

Φοῖβός μοι γενέτωρ πατήρ:

τὸν βόσκοντα γὰρ εὐλογῶ,

τὸ δ᾽ ὠφέλιμον ἐμοὶ πατέρος

ὄνομα λέγω

Φοίβου τοῦ κατὰ ναόν.

ὦ Παιὰν ὦ Παιάν,

εὐαίων εὐαίων

εἴης, ὦ Λατοῦς παῖ.

Реклами

Почитащ обред към Богинята (български, English, Ελληνικά)

3c844-copy2bof2bimg_5846

ПОЧИТАЩ ОБРЕД КЪМ БОГИНЯТА / RITE TO HONOR THE GODDESS / ΙΕΡΟΤΕΛΕΣΤΙΑ ΠΡΟΣ ΤΙΜΗΝ ΤΗΣ ΘΕΑΣ

Text follows in Bulgarian, English and Greek

ПОЧИТАЩ ОБРЕД КЪМ БОГИНЯТА

Подготвя се олтар, взимат се 3 житни класа, една ябълка и свещ (или по добре светилник). Запалва се свещта (светилника) и се казва:

„Велика Богиньо, Майко на всичко и всички!

Приеми Благодарността и почитта, която ти поднасям.

Аз следвам Твоя път, води ме,

за да мога да науча уроците, които трябва.”

Като държите трите житни класа в ръцете си кажете:

„Богиньо, чиста и непорочна, непрепасана и неопетнена,

нека бъда твой образ.

Майко, която поиш земята и тя става плодоносна и дава живот,

нека така и аз давам живот на всяко добро семе.

Владичице, която бродиш из нощите, ревяща и дива,

яростна владетелко на тройния кръстопът,

дай ми опиянението на нощта и яснота на пътя!”

Сложете класовете на олтара и поставете отгоре ябълката.

RITE TO HONOR THE GODDESS

You must prepare the altar, three wheat-ears, one apple and a candle (better a lamp). Upon lightening the lamp or the candle say:

Great Goddess, Source of All and everything

Accept the worship I render you,

I follow Your way, lead me,

to learn the lessons, that I have to learn.

With the three wheat-ears in your hands say this:

Goddess, pure and virtuousness, ungirded and unstained,

let me be Your image.

Mother, who nourishes the earth and it becomes fruitful and gives life,

so let me give life to all good seeds.

Queen, who walks in the nights, roaming and wild,

mighty Empress of the threefold road,

give me the exultation of the night and the clarity of the road.“ 

Put the three wheat-ears on the altar and place the apple over them.

ΙΕΡΟΤΕΛΕΣΤΙΑ ΠΡΟΣ ΤΙΜΗΝ ΤΗΣ ΘΕΑΣ

Δεί τον βωμόν ετοιμάσειεν τοιουτοτρόπως: τρείς κεφαλάς σίτου, έν μήλον και πύρ (κάλιον εστί προτιμάν τον ηλεκτρικόν λαμπτήραν). Γεννηθέντος τού πυρός, λέγε:

Yπερτάτη Θεά, πηγή του όλου και των πάντων

λαβέ μοί την τιμήν, ήν φέρω σοί

ακολουθώ σε τη(ι) οδώ(ι), Άγε με

εμού μαθητευομένου πλησίον σού, μαθήτευσέ μοι ά δή μαθήναι

Τας σίτους Λαβών, ειπέ:

Θεά, αγνή τε και παρθενε, άζωστε και αμόλυντε

έα με εικόνα σεαυτού έσεσθαι

Μήτηρ, γαιοτρόφε ώς αυτήν ζωοδόταν καθιστώσα

έα με δούναι ζωήν εν παντί καλώ(ι) σπόρω(ι)

Άνασσα, εν νυκτί άγουσα, ρέμβουσα και αγρία

βασσιλεία ισχύουσα των τριών οδών

δώσ ‘ μοι την γνώσιν την αγνήν την της νυκτός καί τας των οδών αρετάς.

Φέρε τας σίτους εν βομώ(ι) και επ’ αυτών τό μήλον βάλε.

Молитва и приношение с вода

За този ритуал, който е почитане към Богинята и Бога е необходима изворна вода за възливане. Може да се изпълнява в деня на пълнолунието. Ритуалът започва като извършващият го кръстосва ръце на гърдите и казва: 
Богиньо обсипана с цветя! Предлагам ти своята почит!
Прости грешките ми!
Запази името и достойнството ми на служещ на Теб! 
Призовава се в случая небесния аспект на Богинята. Сложете си дясната ръка на челото и кажете: 
Ела Ти, която си Господарка на небесата, 
нека силата ти слезе и остане в душата ми!
Слава на Богинята! Слава на майката!
Слава на силата на Сътворението и Реда!
Нека сърцето и волята ми поемат по пътя на добродетелта. 
Нека желанията ми се изпълнят през този и през следващия живот!
Боготворя и прославям тебе Майко, създателко и утроба на световете!
Ела Майко и бди над мен!
С клонка от върба или бреза се поръсва вода по олтара и се казва: 
Ела Богиньо и ме направи щастлив!
Ти, която си Гласът на Духа!
Ти, която си Майката на Мъдростта!
Ти, която си силата на Сътворението!
На теб Богиньо поднасям почитта си! 
След края на молитвата се казва: 
Молих се на Теб прославено богиньо, за да простиш грешките ми.
Прости ми и ме увери, че след смъртта ми 
ще се радвам на блаженството на Твоите поля!
Ти си Създателката, Пазителката и Разрушителката на света!
Помогни ми да бъда щастлив на този свят,
дари ме с радост и охолство, 
а след смъртта ми отреди още по-голямо и тройно блаженство.
Отрупай ме с тези милости Богиньо!
След като е възлято в чест на Богинята се възлива и в чест на Бога на Слънцето и на останалите богове и сили. С лице на изток се казва възливайки: 
Ти, който се носиш на дъха на въздушните ветрове, 
властващ над пламъците на неуморим огън, 
сам създаващ всичко и разрушаващ всичко!
Призовавам теб, водач на небесата и земята и на Хаос и на Хадес /или го заменете с отвъдното/!
Призовавам и вас небесни богове, богове властващи над земята, и вас богове властващи в средата!
Чуващи и откликващи на подтиснатите, създатели на всеки живот, 
хранители на всичко сътворено, 
елате и приемете благосклонно водата, 
която изливам пред погледа ви във ваша чест!” 
С това молитвата приключва!

Посрещане на баба Марта

Описанието на празника е адаптиран откъс из книгата „Тракийска магия: опит за представяне на базата на архаични български магически практики“ на Георги Мишев, която предстои да бъде издадена в Англия от Avalonia Books.*

Началото на март е посветено на посрещането на митичната господарка на месеца. Началните дни на пролетта са обвързани с представата за старицата. Ареалът на разпространение на вярванията за този период обхващат цялото Средиземноморие и Балканите. Обредната система обаче и пълнотата на действията и преданията са запазени най-силно в района на българската етническа територия, което сочи като най-възможен произхода й в тази област. Господарката на месеца е наричана баба Марта от българите и баба Докия от румънците. Възможно е нейната старост като житейски признак да отразява връзката с края на зимата, но в българската народна вяра баба Марта като митологичен персонаж се свързва и с идеята за дарителката на предстоящата пролет, която трябва да бъде омилостивена и благоразположена.

Обредите за първи март започват от предния ден.

Извършва се почистване на дома и двора и сметта се пали вечерта преди първи март. Обикновено запалването се извършва или от деца или от жена, за която е позната забраната да не е ходила до тоалетна непосредствено преди това. При запалването на огъня се изрича формулата:

 
Бабо Марто, аз те грея днеска, а ти мене утре!
 
Запалва се и стара метла, с която се обикаля къщата и се изрича:
 
Вън бълхи, вътре Марта!
 
Познато е и така нареченото „пърлене на Марта”, което се извършва при поява на новата луна през месец март. Тогава се събират боклуци от двора, слама, палят се и се прескача от хората от дома с думите:
 
Ние да опърлим баба Марта, а не тя нас да опърли!
 
Вечерта преди първи март на оградата на дома или на плодно дърво в двора се поставя червен плат, тъй като според народната вяра така баба Марта ще бъде благосклонна при идването си. Това парче плат обикновено се оставя да стои 9 дни, т.е. до 9 март.

ПРИГОТВЯНЕ НА МАРТЕНИЦА

Мартеници се приготвят за цялото семейство, включително за домашните животни, дори и за дърветата и някои битови инструменти като стан, плуг и т.н. Мартениците се изработват от бабата в семейството, т.е. старата жена, която е дала най-много живот, притежава най-много житейски опит, отродила се е и по този начин е вече обредно чиста. За направата на мартениците се използва вълна, която е събирана през лятото от храстите по полето, т.е. тя не бива да е стригана от овцете, а да е паднала сама, да е стояла на открито по храстите и да е поела магическата сила на тревите по поляните и на звездите. Една част от тази вълна се оцветява в червено, а другата се остава да е бяла. Възрастната жена, която приготвя мартениците трябва да е чиста и в чисти дрехи, като съществува обредната забрана – да не е пипала огън преди това. Запридането на мартеницата се извършва наляво, като жената затваря очите си, за да са затворени така и очите на змиите, вълците, т.е. враговете и неприятелите, за да не нападат човека, който ще носи мартеницата. При завързването на двата края на мартеницата се казва също така да се завържат на змиите, респ. вълците (враговете) устите, за да не нападат. След като са усукани конците, мартеницата се закача да пренощува на трендафил, за да бъде допълнително наситена с пречистваща и предпазваща сила . Сутринта на първи март с мартеници се закичват всички за здраве и късмет през идната година, тъй като самият първи март бележи също едно ново начало.

Някои от мартениците се изработват във формата на две фигури – мъжка и женска. Женската е наричана Пенда и е червена на цвят, а мъжката се нарича Пижо и е бяла. Не са необходими много усилия, за да се познае в това фигуративно изображение представянето на изначалната божествена двойка – Богинята и Бога. Носейки техните вотивни изображения или цветовото им означение народът цели измолването на тяхната благославяща сила и настъпването на плодородната сила на слънцето, т.е. пролетното равноденствие. Мартениците се носят или до виждането на първите знаци на пролетта – щъркел, лястовица, разцъфнало дърво или до 25 март. След този период те в никакъв случай не се изхвърлят, а се закичват на разцъфнало дърво или се поставят под камък. И двете практики целят единението на човека от една страна със събуждащия се живот в растителността, а от друга със силата на земята и Богинята, символизирана от камъка.
 
* Книгата на Георги Мишев „Thracian Magic: Past&Present“ бе публикувана на 21.09.2012 г. Можете да прочетете кратко резюме и да я поръчате – ТУК

Свещените пламъци на Хеката 2012

Обредът на Свещените пламъци на Хеката (The Rite of Her Sacred Fires) е почитащ обред към Великата Богиня. По време на пълнолунието през май месец по целия свят, поклонниците запалват пламък в Нейна чест. За пръв път обредът е извършен през 2010 година, по инициатива на Сорита Д’Есте (писател и издател) и успява да събере участници от повече от 60 страни, включително и членовете на Трескейа в България.

Ние, Тракийско общество Трескейа, сме съпричастни към тази мащабна идея по целия свят ще бъде запален пламък в чест на Богинята. Нека направим това и тук в земите, в които почитта към богинята Хеката е засвидетелствана още от древността.

 

Ето и няколко полезни връзки:

Събитието във Фейсбук

Международно участие в обреда

Оригиналният вариант на обреда, съставен от Сорита Д’Есте

Това е версията адаптирана към вярванията и духовното послание на Трескейа:

 

Свещените пламъци на Хеката

Изберете спокойно място, където ще се чувствате добре и където ще имате възможност да извършите ритуала спокойно и без притеснения. Дали това ще е някъде в дома ви или извън него, зависи само от вас. Разбира се, ако имате възможност да направите ритуала навън под звездите – използвайте я! Единственото, от което имате нужда е бяла свещ и кибрит, а ако сте навън може и малък огън. Ако желаете, можете да запалите и благовония, както и да украсите ритуалното пространство с цветя в израз на почитта си към Нея.

Протегнете ръцете си напред, с длани обърнати нагоре и кажете:

За възхвала те призовавам, Властващата над Небеса, Земя и Вода!
В името на мистериите на деня и нощта,
в името на светлината на луната и лъчите на слънцето.
За възхвала те призовавам,
Теб, която властваш над живота, смъртта и новото раждане,
ела Тройна Богиньо и изпълни със светлината на факлите си душата ми.
Аз Те търся, Теб, ключарката на цялата вселена и Властващата над пламъка на звездите,
нека мъдростта на звездите ни докосне с пламъка и неземната си светлина,
отзови се родителко на светлината, която властваш и над тъмата.
Ти си тази, която властваш над тайнствата и изригваш в пламъци, Светлоноска, Земна Майко!
Небесна Царице!
Хеката, Богиньо, която си водачка и спътник по пътя на мистериите,
в Твоя чест запалвам този огън,
нека с неговите пламъци се обединят пламъците на звездите, небесата и земята.
С този пламък те моля да ми бъдеш в помощ

за по-дълбоко разбиране на мистериите ти.

Запалете свещта. Кажете:

Отдавам почит на дълбините на Богинята, която е всепокоряваща,
която всява страх във всичко със светостта си!

Велика Хеката, която тъчеш звездното платно и насочваш потока на живота,
води ме по пътя ми към познанието.
От кръстопът на кръстопът носещите светлината на твоите факли и твоя ключ нека се намират един друг винаги.

Постойте така известно време и погледайте пламъка. Когато решите, можете да загасите свещта/огъня или да ги оставите да изгорят сами. Преди да направите това кажете:

Нека сенките на съмнението си отидат от мислите ми
от присъствието и единението с Твоята божественост.
Нека твоята светлина изпълни сърцето ми
и познанието да осветява пътя ми,
защото аз следвам пътя на твоите тайнства

Целунете дланта на дясната си ръка и я протегнете към пламъка.

С това ритуалът завършва!

Календарни обреди

ВЕЧЕРЯТА НА ХЕКАТА

На 29 –я ден от лунния месец се оставя на кръстопът храна, която е била наричана Вечерята на Хеката. В древността тази храна е оставяна на кръстопът до статуя на богинята или до друг кръстопътен олтар. Тъй като бедните са се хранили с оставената храна Хеката е била наричана Добрата Богиня, защото дели жертвите си с бедните. Оставянето на храна символизира и оставянето на старото в лунния цикъл и измолването на благосклонността на богинята през идния лунен месец.

На този ден се оставят на кръстопът приношения на Богинята– яйце, питка, риба. Може към това да се добавят още вино, мед, чесън и други неща, но основното – първите три неща, яйце, риба, питка, символизират властта на Богинята над Небе – яйцето, Земя – питката, Море – рибата. Оставят се изброените неща на кръстопът придружени със следната молитва:

За възхвала те призовавам пътна Хеката, на тройния кръстопът мила господарко,
Небесна, Земна и Морска, загърната в плаща шафранен,
властница гробна, с душите на мъртвите празнуваща Бакха,
Персова щерка, обичаща самотата, почитана от елени,
Нощна, за която кучетата са свещени, неугасима господарка,
звероръмжаща, непрепасана, с покоряващ образ,
с бичи впряг, на цялата Вселена държаща ключа Владичица,
Господарка, нимфа, отхранваща децата, водачка, бродеща из планините,
чуй на бикопаса молбите и на благочестивите жертви
със сърце благосклонно девицо явявай се вечно!

Казва се молитвата, оставя се приношението, връща се вкъщи без да се обръща назад.

* * *

НОВОЛУНИЕ

На новолуние се отдава почита на раждането на лунната светлина и започването на новия лунен цикъл, това е момент за отдаване на почит на Богинята в образа и на млада луна и на Бога в образа му на Дионис Сабазий. Ритуалът е свързан с принасяне в жертва на благовония и възливане на изворна вода. Необходими са огън /свещ, кандило/, купа, вода, благовония /най-добре за този ден е да се кади тамян/. Започва се с измиване на ръцете и пречистване. На олтара се поставя съда за възливане. Взима се чашата в ръце и се правят с нея 3 обиколки около олтара като се казва:

Аз обикалям около олтара!

Застава се пред олтара и се казва:

Да изчезне всичко нечисто!

Запалва се благовонието и се призовава Богинята най-първа:

Нека Тази, която е била преди всичко, Могъщата Владетелка,
която държи ключовете на Вселената, която знае тройната тайна,
Факлоноската, Нощната, да благослови този обред и да отвори вратите,
за да достигнат молитвите ни до боговете!
Богиньо, направи достоен олтара за почитане на боговете!

Казва се:

Ние сме тук за да почетем Боговете и Богините!

Започва се първо с възливане на Богинята пазителка на свещения пламък:

Майко на свещения пламък, на теб принадлежи
първото и последното!

Прекадява се с различни благовония за боговете и се започва с молитвата към всички божества:

Зевсе Властнико и Гея и небесни пламъци пречисти
на Хелиос, на Мена сияние свято и всички звезди;
също и ти, Посейдоне земедържецо, тъмновласи,
Персефоно пречиста, и Деметро багреноплодна,
и Артемидо стрелкиньо, девицо, стрелецо ти Фебе
от на Делфи равнината свещена; и ти велики,
благосклонността на блажените притежава ,
Дионисе, опитен хороводачо,
Аресе неустрашими, на Хефест силата пречиста,
ти, пенородна богиньо, получила сладките дари;
и ти, подземни владетелю, деймоне мощен,
Хебо, Илития, на Херакъл великанската мощ;
теб, Дикайосюна и ти Евсебея – велика подкрепа,
зова нимфите благословени и Пан всемощния,
и Хера, на егидодържеца Зевса цъфтяща съпруга;
теб, Мнемосюне, ведно с музите целомъдрени девет,
миловидните деви харити, хорите, Ениаутос,
и Лето дългокоса, и божествеността на Диона,
курети оръженосци и вас, корибанти, кабири,
все избавители славни, на Зевса чадата безсмъртни
и на Ида боговете, и посредника на небесата
Хермес жезлоносец, тъй също Темида, тълмачката хорска
и Нощта стародавната, призовавам лъчезарния Ден,
Пистис и Дике, и още прекрасната Тесмодотейра,
Рея и Кронос, и Тетис, титанката с дреха лазурна,
и Океана велик, и на Океан дъщерите,
и на Атлас и Еон извънисполинската сила,
заедно с Хроноса вечен, и на Стикса бистрите води,
на милостта боговете, освен тях добрата Проноя,
деймона пресвещен и деймона, бич за човека,
деймони на небесата, на въздуха и на водите,
земни, подземни, които сноват посред огън и пламък;
също Семела и на Бакха всеки ликуващ следовник,
Ино и Левкотея, и Палемон, дарящ благодати,
Нике сладкоречивата, Адрастея всевластната,
още владетеля велик Асклепий облекчител на болки,
както и Палада бойката дева и всички Стихии,
Гръмове, Космоса, който стои върху четири стълба,
Майката на безсмъртните, Атис и Мена приканвам,
и Урания богиня, и светия вечен Адонис,
Първоначалото Края, в кръга им съдбата на всички.
О, с милостта си елате и с благо сърце приемете
нашата жертва свещена, това възлияние чисто!“

Възлива се от водата, сега се започва молитва към Богинята на младата луна:

„Чуй ме, богиньо лъчиста и царствена, свята, Селена,
Мена с роговете бичи, която се плъзгаш в ефира
в нощна тъма, факлоноска и звездна, девицо ти, Мена,
раснеш и чезнеш, и мъж, и жена си, възлюбваш конете,
ярко сияние, майка на времето, плодообилна,
и лъчезарна, и тъжна, заряща по късната доба,
виждаща всичко, безсънна, осеяна с прелести звездни,
радваш се ти на покоя, на тихото нощно блаженство,
ясна, двурога, на сладост дарителка, накит на нощи,
първа звезда, дългопола, кръжаща, всемъдра девица,
в радост, блажена, ела, на звездите посестрима светла,
свойте молители нови спаси, лъчезарна девица!

Тук се прекадява в чест на боговете и се казва:

Блажени, както луната следва своя безкраен кръг,
растеж и намаляване и вечно завръщане,
така и ние всеки месец по времето на новата луна Ви отдаваме почит.
Нека в нощта на новата луна, отдадем отново почит на Вас,
а Вие ни давайте надежда, нека възраждането на луната
възроди благословията Ви над нас!
Благословете и приемете благосклонно молитвата ни!

Прекадява се пак и се казва:

Богиньо, богове, бъдете благосклонни и приемете това благовоние и възлияние, което правя с благочестиво сърце и с преклонение пред Вашата свята божественост. Аз почитам Вас и така връзката между безсмъртните и смъртните се запазва и остава свята завинаги!

Целуваш си дланта на дясната ръка и я поднасяш напред.

* * *

Празник на личния дух покровител /Деймон/

Според древната представа добрият деймон /духът закрилник/ бди над нас и ни води. Древните са си го представяли в образа на крилата змия или смок и е вярван от древните за добър дух, пазител. И до ден днешен е разпространено вярването, че духът пазител на дома се явява в образ на змия или смок.

Принася се в жертва благовоние от смирна или при липса може и тамян, казва се Орфеевата молитва:

Даймоне, тебе зова, притечи се, страхотен водачо,
благ, всеродителю Зевсе, даряващ на смъртни живота,
Зевсе велик, отмъстителен дух, всепроникващ, всевластник,
даващ богатства, когато живителен влезеш в дома ни,
или охлаждаш живота на многострадалните смъртни,
тъй като в тебе стоят ключовете на скръб и наслада.
Свят и блажен, пропъди многостонните грижи, които
носят навред по земята разрухата на съществата,
и направи на живота ни края почтен, мил и сладък.

След вечеря се изпива една чаша вино в негова чест.