Какъв е проблемът с образите?

Untitled-1

Откъси от статията на проф. Ян Асман – Assmann, J. What’s Wrong with Images? -In: Maria Hlavajova, Sven Lütticken, Jill Winder (Hg.), The return of religion and other myths: a critical reader in contemporary art, Utrecht 2009, 16-30.

Превод – Георги Мишев

На изображението – фрагмент от храма на Майката на Боговете в Балчик, който представя Бога Слънце с неговия впряг.

***

Революционната идея за религиозна фалшивост, за фалшиви богове и за грешна религия, намира най-ясния си и най-радикален израз във втората библейска заповед: не си прави образ на нищо. Този „направен образ“ се превръща във водещото и символ на грешната религия… (стр. 17)

****

Не трябва да си правиш образ на Бога, защото той е ревнив и той прави разлика между враговете си, покланящите се пред образи и неговите приятели, които се въздържат от почитане на образи. Образите предизвикват ревността на Бога, защото те привличат почит и така отвличат хората от изключителната почит към бога, който не толерира каквито и да са други богове до себе си. Бог в този смисъл счита образите като други богове и в този смисъл негови съперници…
Всеки образ, който представя нещо се счита за друг бог, който провокира Божията ревност. Не бива да забравяме, че говорим за свят, за който можем да цитираме думите на Ханс Белтинг „преди епохата на изкуството“. Образите не се създават за естетическа наслада, за декорация и украса, а за почит. Почитта е единствената истинска причина за създаването на образи. Казано иначе, ние говорим за вълшебен свят, свят пълен с божества. В този свят на божествено присъствие, всеки образ има силата да се превърне в божество. Образите са забранени, защото те са прекалено могъщи: те омагьосват или обожествяват света. Забраната да се създават образи в този смисъл означава забрана да се почита видимия свят… (стр. 18)

***

Пазете добре душите си, защото не видяхте никакъв образ в деня, в който Йехова ви говори изсред огъня при Хорив, така че недейте да постъпвате пагубно и не си правете изваяно изображение. (Второзаконие 4:15-16). Бог е невидим. Затова не може да бъде почитан в нищо видимо, било то образ или небесно тяло. Тук е интересно да се отбележи, че тук на образите се дава същия статус като на слънцето, луната и звездите…

Това обяснение не препраща само просто към каквито и да са образи, а само към образи на Бога. Яхве, богът на Израел, не трябва да бъде представян чрез образ, защото той е невидим. Тук, забраната на образите не е само въпрос на лоялност и въздържание да се почитат други богове, а е да не се почита Бог по грешен начин… (стр. 19)

***

В този смисъл образите са забранени по две причини:

a) защото всеки образ представя (фалшив) бог. Това е въпрос на лоялност. Образите са други богове и предизвикват ревността на Бога;

b) защото никой образ не може да изобрази невидимия Бог. Това е въпрос свързан с природата на Бога. Придавайки невидимост на Бога, образът е грешното средство да се осъществи връзка с божественото…

Концепцията за средството ни довежда до следващата стъпка. Ако образите са погрешното средство, има ли тогава алтернатива? Има ли правилно средство за създаване на връзка с Бога или забраната на образите ни хвърля в бездната на отричащата теология? (стр. 20)

***

Тази радикална позиция на отричащата теология в никакъв случай не кореспондира с това, което библията има предвид под забраната на образите. Библията изобилства със словесни образи на Бога и те са очевидно напълно позволени…
Библейските текстове постоянно ни приканват да си представим Бог, да си създаваме мислени образи на Бог, за да го обичаме, да се страхуваме от него, да му се подчиняваме. Видимите образи трябва да изчезнат, за да се освободи място за думата и за мислените образи, които тя създава… (стр. 21)

***

Богът на Израел е не само невидим, той е също отвъд-света. Светът на монотеизма е лишен от вълшебство и божественост. В този свят, където няма божественост, образите не са способни да създадат връзка с божественото и да го превърнат в материя, злато, сребро, камък, дърво… (стр. 23)

***

Концепцията за ревнивия Бог и с това, оригиналното значение на втората библейска заповед принадлежи към периода на монолатрия и не отхвърля чуждите богове като „фалшиви“ и другите религии като езически. Те просто са забранени за Израел. Монотеизмът от друга страна, развива универсална перспектива, където има само един истински Бог и където другите религии, които не разпознават истинския Бог се лутат в тъмнината на езичеството. Отличителният белег на фалшивата религия или езичеството е т.нар. идолопоклонство, почитането на образи…

Древните египтяни и вавилонци са имали, разбира се, тотално различни възгледи за природата и силата на образите. Те внимателно са прокарвали разликата между статуя и бог. Образът е средство за създаване на връзка с божественото само след сложни обреди по освещаване и изпълване със сила, само временно и само в рамките на специалните темпорални и социални рамки на култа… (стр. 24)

***

Ролята на образите е доведат долу божественото и да го направят да пребивава в Египет. Образите, в очите на тези, които вярват в тях (нека ги наричаме „иконопоклонници“), постигат именно това, на което пречат в очите на „иконоборците“: правят бога да пребивава сред хората и подсигуряват общуването със свещеното. Образите и свещените животни са посредници на божественото присъствие. Иконоборството ще освободи света от божественото присъствие и ще го превърне в неодушевена материя, обречена на омърсяване и разруха…

Почитта към образи е почитане на космоса или, за да се употреби дума изкована през осемнадесети век, „космотеизъм“. Образите не са миметични реплики на видимата реалност, а са съдове за невидимото, сили, които са вътре в света и го одушевяват от отвътре. В очите на иконоборците образите идолизират света и заслепяват очите, така че да не могат да видят отвъд света и да се фокусират над създателя. Вместо да създават връзка, образите за тях блокират общуването с Бога, чието присъствие може да бъде усетено само като, да цитирам Щефан Георг, „полъх от друга планета“. За иконопоклонниците, божественото не е полъх от друга планета, а е въздухът, който е в полъха на този свят и който го превръща в обитаем дом за хора и богове. За иконоборците това щастие със и в света, какъвто е, е сляпо заплитане. Идолопоклонничеството за тях е заплитане в света, пристрастяване към видимото и материалното… (стр. 25-26)

Хайнрих Хайне дава жив израз на този дуален образ на европейската модерност…

Хората са или евреи или елинисти, хора с аскетични и иконоборчески инстинкти, когато са пристрастени към размишляване или хора със слънчев и реалистичен темперамент, които се гордеят със собственото си развитие.

Забележете иронията: еврейският аскетизъм е представен като въпрос на „инстинкт“ и „пристрастяване“, а елинската гордост и ведрост като въпрос на „темперамент“…. (стр. 27)

***

Новелистът Пол Остър някога написа:

Светът прониква в нас през очите, но не можем да го осмислим докато не стигне до устата ни. Образите и звуците ни заобикалят и проникват в нас под формата на много несъзнателни елементи. Само чрез постоянен труд за лингвистична артикулация и формулиране ние сме способни да трансформираме поне части от тази звукова и беззвукова среда в сферата на съзнаваното. Само при това условие дори звуците и образите са способни да функционират като носители на значение и да се постигне артикулиране на света. (стр. 30)

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s