Спомен за скални светилища в българския фолклор

Традиционната ни култура пази спомена за някои обредни действия, в които скалните светилища запазват своя роля. Един интересен пример за това е следното сведение от Илиева, А. За обредния произход на някои детски игри в България. // Български фолклор, кн. 3, 1999, 5:

 „Докъм средата на ХХ век в Хасковско са играни едни от най-архаичните според мен игри. През Велики пости момите излизали по бели ризи извън село. Те обикаляли около селото от баир на баир, пеели и тичали, наловени във верига. По пътя към Големия камен пеели:

Кога си първом тръгними,
първи Велики четвъртък,
когото на път срешними,
глъвътъ жъ му земими,
с кръвта му шъ съ комкаме. [4]

Тези игри в различните села на Хасковско ги наричат на Свето, на Камен, на Могила, на Мара [5] и др. Това са все местности, в които има или е имало каменно светилище, свещен камък, пещера. В Югозападна България също ходели „на баир, на пукната скала, на чистио баир – все места с голи камъни и вътре като пещери“ и пеели Маро ле, месечинко ле. [6]“

[4] С. Георги Добрево, Хасковско. Личен архив А. Илиева. Всички теренни материали, ползвани в статията, с изключение на бележка № 34, са от личния архив на А. Илиева.
[5] Любопитно е, че на староеврейски ma̛ ara е пещера, дупка. Вж. Д. Котова. Тесмофориите. С. 1995, с. 80.
[6] С. Тополница, Благоевградско.
Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s