Вълчицата и Старото слънце // The She-wolf and the Old Sun

(English text follows the Bulgarian)

На 21 ноември християнската традиция отбелязва празника Въведение Богородично, познат още като Ден на християнското семейство, който от своя страна в традиционната ни култура е познат като края на Вълчите дни. Народът ни нарича този ден Вълча Богородица, а също и Куцулан в чест на най-опасния куц вълк, който яде хора. Обичайна практика е на този ден да се раздава питка с мед за здраве и омилостивяване на хтоничните сили, като питката се разчупва, а не се реже. Както и при огромна част от другите празнични дни възприети в християнската традиция, то и тук античната основа е добре разпознаваема. Познатата в народната вяра Вълча Богородица, крие в себе си образа на Богинята, укротяваща вълците и наричана в древността – δαμνο λύκαινα.

15042008_10154388949184934_3066948216333544372_o

Вляво – антични изображения на вълчицата като митологична представа свързана с женското начало и богинята. В средата – изображение на богинята като господарка на зверовете, която държи в ръце вълци (кучета). Вдясно горе – изображение на вълк нападащ елен. Богинята е вярвана като Господарка на хищника и на жертвата, която може да замени местата им, в този смисъл е Тази, която властва над живота и смъртта. Долу вдясно – изображение на Въведение Богородично, което народът нарича Вълча Богородица и която е позната като една от трите Богородици – Голяма, Малка и Вълча. // Left – ancient depictions of the she-wolf as a mythological notion connected with the feminine and the goddess. In the middle – depiction of the goddess as mistress of the beasts, holding in her hands wolves (dogs). Up right – depiction of a wolf attacking a deer. The goddess is believed as a Mistress of the predator and the prey, who can change their places and in this sense she is the One who rules over life and death. Down right – depiction of the Presentation of the Virgin Mary, which the people call Wolf Mother of God and is recognized as one of the three Mothers of God – the Big, the Little and the Wolf.

След края на Вълчите дни (11-21 ноември) започва един друг период. Разполагаме с данни за древността, че денят на 22-ри ноември е наричан Ἡλιοδύσια (слънчев залез),[1] който бележи началото на едномесечен период посветен на бог Кронос, който е свързван със слънцето през нощта. Обредите посветени на него в този период са извършвани в тъмнина, тъй като в тъмнината властва бог Кронос, който всъщност е слънцето в подземния свят, Хелиос наречен Кронос. Тези обреди са наричани и брумалия според Йоан Лидийски, който извежда названието им от bruma – къс ден Този период завършва с раждането на новото слънце – Младия бог, което се случва на 25 декември. Този ден е наричан и познат от античните извори като Ἡλίου γενέθλιον αὔξει φῶϛ – Раждането на Хелиос (слънцето), светлината нараства и който е възприет по-късно от християнството като Рождество Христово. През декември се извършвало и коленето на прасето, за което Йоан Лидийски също ни е оставил сведение и е излишно да гадаем откога е позната тази традиция „И фермерите колят прасета в почит към Кронос и Деметра и дори сега коленето на прасето се извършва през декември“ (Lyd. Mens.,4, 158). Празнуването на бог Кронос в този период е интересно, защото още Йоан Лидийски коментира силната борба на църквата срещу тях (Lyd. Mens.,4, 158). Определянето на дълги пости преди раждането на Младия Бог – Непобедимото Слънце е още един похват да се спрат нощните веселия, но както и съвремието ни показва, реалността е друга. По стечение на обстоятелствата хората в края на годината не спират да се събират и празнуват нейното отминаване. Допълнителен момент, който може да се нарече дори ирония на съдбата е, че фирмените тържества и събирания се случват именно в този период. Бог Кронос като един от титаните и властващ над тях е възприеман и като господар над тези титанични сили, който в този период на годината отново е благосклонен към хората и те си припомнят Златния век, разменят си подаръци и се поздравяват с думите – За много години, а този поздрав също има своята древност – Vives annos (Lyd. Mens.,4, 158). Този божествен старец според някои мнения е залегнал в основата на образа на Дядо Коледа (Дядо Мраз или Свети Николай). В някои от народните традиции в Западна Европа има добър паралел за господството му над отвъдните сили, като маскираните със страшни маски персонажи (познати под различни имена, но в Тирол известни като крампуси, ларви и други) биват подчинени от него и изпълняват волята му, а той пък награждава тези, които се покажат като достойни и добри.

[1] Weinstock, St. A New Greek Calendar and Festivals of the Sun. // The Journal of Roman Studies, Vol. 38, Parts 1 and 2 (1948), 40.

15129033_10154388950679934_8787876834366906734_o
Ляво – Бог Кронос поглъща камък, който богинята Рея е повила като пеленаче. Мит, който е тълкуван в смисъла, че времето (хронос) поглъща всичко. Вдясно горе – Бог Кронос (лат. Сатурн) на колесница, изображение от 15 в., а до него изображение на св. Николай придружаван от дявол (крампус) и деца, които получават подаръци. Долу дясно – изображение на традиционно колене на прасе от околностите на София. Обичаят е свързан и с яхване на прасето от малко дете. // Left – god Cronus swallows a stone, which goddess Rhea has wrapped as an infant. A myth which is interpreted in the meaning that time (chronos) swallows everything. Up right – god Cronus (lat. Saturn) on a chariot, depiction from 15 c. AD, and next to him a depiction of St Nicholas accompanied by a devil (krampus) and children receiving pressents. Down right – depiction of a traditional butchering of a pig from the area of Sofia. The rite is connected with mounting the pig by a small child.

С настъпването на времето на Старото Слънце, на Стареца на света, Ви пожелаваме весели празненства в края на годината. Нека веселието да изпълни сърцата Ви, нека съпреживяното със скъпите Ви хора да Ви създаде множество спомени. Ако и дните в този период на годината да са кратки, то нека дългите нощи да бъдат изпълнени с веселие и смях.

* * *

On November 21st the Christian tradition marks the Presentation of the Virgin Mary, also known as the Day of the Christian family, which on the other hand is known in Bulgarian traditional culture as the end of the Wolf days. The Bulgarians call this day Wolf Mother of God and also Kutsulan (Limping one) in honour of the most dangerous limping wolf, who eats people. Common practice for this day is to give out, break and not cut, bread covered with honey for gaining health and for appeasement of the chthonic forces. Just like with a huge part of the other celebrations adopted in the Christian tradition, the ancient basis is easily recognizable here too. The Wolf Mother of God, known from the folk belief, conceals the image of the Goddess tamer of wolves and called in antiquity – δαμνο λύκαινα.

After the end of the Wolf days (November 11 – 21) begins another period. We have evidence from antiquity that the day of November 22nd is called Ἡλιοδύσια (sunset), [1] and it marks a one month period devoted to god Cronus, who is connected with the sun during nighttime. The rites devoted to him in this period are done in darkness, because it is in darkness that Cronus rules, who is in fact the sun in the underworld, Helios called Cronus. These rites are called also brumalia according to John the Lydian, who derives their name from bruma – short day. This period ends with the birth of the new sun – the Young god, which happens on December 25th. This day is called and known to ancient sources as Ἡλίου γενέθλιον αὔξει φῶϛ – the Birth of Helios (the sun), light grows and it later is adopted by Christianity as the Birth of Jesus Christ. In December is done the butchering of the pig, for which John the Lydian has also left us some evidence and it is unnecessary to speculate how long this tradition has been known. And the farming people would slaughter pigs for the worship of Cronus and Demeter – and hence even now the „Pig-Slaughter“ is observed in December.” (Lyd. Mens., 4, 158). Celebrating god Cronus in this period is interesting, because even John the Lydian comments on the great struggle the church has with it (Lyd. Mens., 4, 158). Placing a long fast before the birth of the Young God – the Invincible Sun is another method to stop the nocturnal celebrations, but just like the present-day shows – the reality is different. At the end of the year, due to the circumstances, people never stopped gathering and celebrating its passing. Additional moment, which can be called irony of fate, is that business parties and gatherings happen exactly in this period. God Cronus, one of the titans and ruling over them is perceived also as a ruler of those titanic forces, who in this period of the year is favorable towards the people and they remember the Golden age, exchange gifts and greet each other with the words Live for years and this greeting also has an ancient origin – Vives annos (Lyd. Mens.,4, 158). This divine elderly man according to some opinions is the basis for the image of Santa Claus or St Nicholas. In some of the folk traditions of Western Europe there is a good parallel for his power over the underworld forces, as the masked with frightful masks characters (known under many names, but in Tirol popular as krampus, larvae and others) are subjected to him and obey his will, and he awards those who appear as worthy and good.
[1] Weinstock, St. A New Greek Calendar and Festivals of the Sun. // The Journal of Roman Studies, Vol. 38, Parts 1 and 2 (1948), 40.
With the coming of the time of the Old Sun, of the Old Man of the world, we wish you happy celebrations at the end of the year. May joy fill your hearts, may what you experience together with your loved ones bring you many memories. And since the days of this period are short, may the long nights be filled with joy and laughter.

Във връзка с празника на Богинята през август

14045770_10154110962524934_5834701983521593651_n

Денарий представящ тройната култова статуя на Диана от Неми (Diana Nemorensis)

Във връзка с празника на Богинята през август, а именно 13-15 август, някои учени са изказали също своето мнение. Тъй като най-много данни има във връзката с римския празник посветен на богинята девица Диана, то заповядайте тук мнението на професор Карин Грийн от университета Айова:

„Празникът най-вероятно е продължавал три дни. Освен че това е обичайна продължителност за голям празник, то е и особено подходяща за Диана Тривия (Диана на трите пътя – бел.моя). Стаций я оприличава на Идите като Хеката (Silv. 3.1.60) и я сближава с Хиполит. Св. Хиполит, предполагаем християнски мъченик от трети век, имал своя празник на 13 август, т.е. на идите през август; а Дева Мария е възнесена с тялото си на небесата на 15-ти, празникът Възнесение (в католицизма Успение Богородично е известно и като Възнесение Богородично, т.е. не е възнесена душата след смъртта ѝ, а е възнесена телом – бел. моя). Имайки предвид навика на християнската църква да присвоява нещата, които не може да премахне, то е възможно и големият празник на Диана да е започвал с търсенето на Вирбий/Хиполит. Третият и последен ден от празника в такъв случай ще е бил за празнуване на възнасянето на Диана като царица на небесата, на пълната луна, на Девата, както Граций я нарича (Virgo, 496), именно на 15-ти. Без съмнение през първите векове от новата ера християнската църква и светилището на Диана са били в съревнование относно осмислянето на някои важни явления – слизането в подземния свят и завръщането на младия бог; човешката жертва; майката и нейния обичан син-жрец; царицата на небесата – и не е никак учудващо, че християните са искали да заменят популярния и широкоизвестен празник на Диана с християнски празник, което да пренасочи вниманието на поклонниците към църквата.“
Green, C. Roman Religion and the Cult of Diana of Aricia. Cambridge University Press, 2007, 62. Превод от английски – Георги Мишев.
13921121_10154111027994934_1018296882460237483_n

Green, C. Roman Religion and the Cult of Diana of Aricia, Cambridge University Press, 2007, 62.

Бог Аполон, дафина и пречистване

Историята за бог Аполон и Дафна е широко известна и затова няма да се спирам на сюжета ѝ, но ще се спра на един момент, а именно на представеното от нея растение, което е вярвано като свещено за бог Аполон. Дафината, дафиновият лист или лавърът е вярван като неразривно свързан с бог Аполон и неговата почит, а в този смисъл е бил ползван, а се ползва и досега в различни обредни действия свързани с търсене на пречистване и възвисяване на духа. Като се започне от култовата обредност и разказите за това как прорицателката Пития е сдъвквала дафинови листа, за да въведе бога в себе си и да узнае неговата воля, до традиционната култура и народните ритуали, където дафиновият лист се ползва за пречистване и защита от зли сили, то дафината остава свързана със слънчевия бог и неговата връзка с чистотата и закрилата.

Избрах един кратък античен фрагмен от творчеството на Еврипид, а именно Ион (112-143), където е представен жрецът на бог Аполон и как той използва метла от дафинови клонки, за да премита храма на бога и по този начин от една страна го пречиства от видими и невидими нечистотии едновременно. въпреки че творбата на Еврипид е художествена, то представеното ритуално действие най-вероятно почива на съвсем реално извършвано такова.

Ето и фрагментът от творбата на Еврипид, превод на база издания на руски и английски език – Георги Мишев. Най-долу текстът в оригинал на старогръцки.

О ти, млада клонка от най-обичната дафина,

която в храма на Феб олтара измиташ;

която си от нетленните градини,

където по листата на свещената мирта

капе вода от извора вечнотечащ.

С тази дафина аз премитам площадката на бога цял ден,

заедно с бързокрилото слънце преминава дневната ми служба.

О Пеане, о Пеане,

благосклонен вечно бъди,

рожбо на Лето. 

Добър е трудът, о

Фебе, който пред твоя дом полагам за теб,

почитайки твоя пророкуващ олтар;

гордост е задължението ми да бъда роб на божествата,

не на смъртните, а на безсмъртните.

Феб е отец за мен:

отдавам възхвала на този, който ме отхранва;

назоваването отец, който е благ към мен,

аз отправям към Феб, който владее този храм.

О Пеане, о Пеане,

благосклонен вечно бъди,

рожбо на Лето.“  

ἄγ᾽, ὦ νεηθαλὲς ὦ

καλλίστας προπόλευμα δάφνας,

ἃ τὰν Φοίβου θυμέλαν

σαίρεις ὑπὸ ναοῖς,

κήπων ἐξ ἀθανάτων,

ἵνα δρόσοι τέγγουσ᾽ ἱεραί,

ῥοὰν ἀέναον παγᾶν

ἐκπροϊεῖσαι,

μυρσίνας ἱερὰν φόβαν:

ᾇ σαίρω δάπεδον θεοῦ

παναμέριος ἅμ᾽ ἁλίου

πτέρυγι θοᾷ

λατρεύων τὸ κατ᾽ ἦμαρ.

ὦ Παιὰν ὦ Παιάν,

εὐαίων εὐαίων

εἴης, ὦ Λατοῦς παῖ.

καλόν γε τὸν πόνον, ὦ

Φοῖβε, σοὶ πρὸ δόμων λατρεύω

τιμῶν μαντεῖον ἕδραν:

κλεινὸς δ᾽ ὁ πόνος μοι

θεοῖσιν δούλαν χέρ᾽ ἔχειν

οὐ θνατοῖς, ἀλλ᾽ ἀθανάτοις:

εὐφάμους δὲ πόνους  μοχθεῖν

οὐκ ἀποκάμνω.

Φοῖβός μοι γενέτωρ πατήρ:

τὸν βόσκοντα γὰρ εὐλογῶ,

τὸ δ᾽ ὠφέλιμον ἐμοὶ πατέρος

ὄνομα λέγω

Φοίβου τοῦ κατὰ ναόν.

ὦ Παιὰν ὦ Παιάν,

εὐαίων εὐαίων

εἴης, ὦ Λατοῦς παῖ.

Threskeia Calendar for 2015

Dear friends,

we have a little present for all of you, who like our rituals and follow the rhytm of the Goddess. We have arranged a calender with some pictures of our rituals and short verses, the calender has the dates of the moon phases, solstices, equinoxes and some other important days. The day of the New moon means the first visible appearnce of the moon and not the astrological new moon event. We hope that you will enjoy it!

You can download it from HERE

Бог Дионис и празниците му през месец март от Йоан Лидийски „За месеците“ (De Mensibus)

Бронзова оброчна плочка на бог Дионис от Смолян

В своя текст „За месеците“ (De Mensibus) , в книга 4, Йоан Лидийски ни оставя следната информация за бог Дионис и празниците му през месец март.

Предложеният превод е извършен от Георги Мишев по английския текст на John Lydus, De Mensibus (Book 4)  от Andrew Еastbourne.

Либер, както е името на Дионис сред римляните, означава „свободен“ — това е слънцето. Мистериите [mysteria], на премахване на нечистото [mysos] като еквивалент на светостта.  Дионис, „защото от когото [е] произлязъл родът“ [di’ hon hê nyssa] — това е, обратната точка — и циклите на времето.  Всъщност, Терпандър от Лесбос казва, че Ниса е отгледала Дионис, който е наречен „Сабазий“ от някои, който е рожба на Зевс и Персефона, който по-късно [107] е разкъсан на парчета от титаните.  За него също се казва, според Аполодор, че е рожба на Зевс и Земята, Земята назована като „Семела“, защото всички неща имат основата си в нея [katathemeliousthai]:  чрез промяна на една буква „с“, поетите я нарекли „Семела“.

Според поетите, [имало е] пет Диониса:[1]  първият, рожба на Зевс и Лизитея; вторият, син на Нил, който властвал над Либия и Етиопия и Арабия; третият, рожба на Кабир, който властвал над <Азия>, от който идват посвещенията на Кабирите; четвъртият, рожба на Зевс и Семела, за когото се извършват мистериите на Орфей и за когото се смесва виното;[2] петият, синът на Нисос и Тиона, който въвел „Тригодишният празник.“[3]  Това е гръцкото [изброяване].  Римляните пък наричат Дионис „Бакхантът на Китерон“—означаващо някой, който е в бакхическо обсебване и се изкачва до небесата,  <които> те наричат „Китарон“ на база на хармонията[4] на седемте „звезди,“ и затова според мистичното предание Хермес дава китарата  на Аполон, тъй като Логосът довежда до хармония вселената със Слънцето. И мистериите в почит на Дионис са тайни, заради факта, че връзката на слънцето с природата на вселената е скрита за всички. [108] И в свещените обреди те носят фалоси,които са органите пораждащи зачеването, и огледало, като [представящо] блестящите небеса и топка, като [представяща] земята.  Защото Платон казва в Тимей, „на земята, сферичната форма.“[5]  По тази причина Питагор казва, че душите са разпръснати в десетте сфери на този път, и в нея [т.е., земята]. И в свещените обреди, те го наричат Pyrigenês [„огнено-роден“] и  Pankratês [„все-властен“],  защото от една страна слънцето е с огнена природа, а от друга властва и управлява всичко. И те казват, че пантерата получава името си от него, като [представяща] „все-животното“ [pan-thêr-os] земята, която получава от него даряващата живот и носещата радост субстанция. И те изобразяват неговите бакханти и нимфи като [представящи] водата, която му се подчинява, и чрез движението на слънцето на природата на водата се дава живот; и те им дават цимбали и тирсове[6] [да представят]звука на водите. И те изобразяват менадите като гонени от сатирите, като [представят] възникването на гръм и шум, когато водите ги гонят ветровете.  И [те описват] Дионис като „ума на Зевс“, като [представята]душата на космоса; защото откриваме навсякъде, че целият космос се нарича  „Зевс“, заради вечния живот и безкранойстта. Те го описват като син на Семела, като скриващ се под земята и излизащ на повърхността чрез добродетелна на Хермес, който е Логосът; като вшит в бедрото на Зевс, като лежащ скрит на тайни места в космоса; и те го наричат Дитирамб [7]  и Dimêtôr [„имащ две майки“], този, който има два пътя на следване, единият от изток на юг към зима и другият от север на запад към лято. Толкова за Дионис.

И на деня на Бакханалиите, Демокрит казва, че залязват риби, а Варон казва, че ще има „борба на ветровете.

Всичко това древността [е съхранила] за Дионисиите.

[1] Cicero, De Natura Deorum 3.23 (58).

[2] Т.е. първият, който е изобретил виното, като също може да се разбира и за първия, който е изобретил смесването на виното с вода.

[3] В Тива.

[4] Връзката представяна тук е с „хармонията“ представяна от китарата („лирата“).

[5] Tim. 55d, стандартният текст казва повече кубичен от сферичен.

[6] Тирсове са жезлите в култовата почит към Дионис, които на върха си завършват с шишарка.

[7] Като от di- [„две“] и thura [„врата“].

Почитащ обред към Богинята (български, English, Ελληνικά)

3c844-copy2bof2bimg_5846

ПОЧИТАЩ ОБРЕД КЪМ БОГИНЯТА / RITE TO HONOR THE GODDESS / ΙΕΡΟΤΕΛΕΣΤΙΑ ΠΡΟΣ ΤΙΜΗΝ ΤΗΣ ΘΕΑΣ

Text follows in Bulgarian, English and Greek

ПОЧИТАЩ ОБРЕД КЪМ БОГИНЯТА

Подготвя се олтар, взимат се 3 житни класа, една ябълка и свещ (или по добре светилник). Запалва се свещта (светилника) и се казва:

„Велика Богиньо, Майко на всичко и всички!

Приеми Благодарността и почитта, която ти поднасям.

Аз следвам Твоя път, води ме,

за да мога да науча уроците, които трябва.”

Като държите трите житни класа в ръцете си кажете:

„Богиньо, чиста и непорочна, непрепасана и неопетнена,

нека бъда твой образ.

Майко, която поиш земята и тя става плодоносна и дава живот,

нека така и аз давам живот на всяко добро семе.

Владичице, която бродиш из нощите, ревяща и дива,

яростна владетелко на тройния кръстопът,

дай ми опиянението на нощта и яснота на пътя!”

Сложете класовете на олтара и поставете отгоре ябълката.

RITE TO HONOR THE GODDESS

You must prepare the altar, three wheat-ears, one apple and a candle (better a lamp). Upon lightening the lamp or the candle say:

Great Goddess, Source of All and everything

Accept the worship I render you,

I follow Your way, lead me,

to learn the lessons, that I have to learn.

With the three wheat-ears in your hands say this:

Goddess, pure and virtuousness, ungirded and unstained,

let me be Your image.

Mother, who nourishes the earth and it becomes fruitful and gives life,

so let me give life to all good seeds.

Queen, who walks in the nights, roaming and wild,

mighty Empress of the threefold road,

give me the exultation of the night and the clarity of the road.“ 

Put the three wheat-ears on the altar and place the apple over them.

ΙΕΡΟΤΕΛΕΣΤΙΑ ΠΡΟΣ ΤΙΜΗΝ ΤΗΣ ΘΕΑΣ

Δεί τον βωμόν ετοιμάσειεν τοιουτοτρόπως: τρείς κεφαλάς σίτου, έν μήλον και πύρ (κάλιον εστί προτιμάν τον ηλεκτρικόν λαμπτήραν). Γεννηθέντος τού πυρός, λέγε:

Yπερτάτη Θεά, πηγή του όλου και των πάντων

λαβέ μοί την τιμήν, ήν φέρω σοί

ακολουθώ σε τη(ι) οδώ(ι), Άγε με

εμού μαθητευομένου πλησίον σού, μαθήτευσέ μοι ά δή μαθήναι

Τας σίτους Λαβών, ειπέ:

Θεά, αγνή τε και παρθενε, άζωστε και αμόλυντε

έα με εικόνα σεαυτού έσεσθαι

Μήτηρ, γαιοτρόφε ώς αυτήν ζωοδόταν καθιστώσα

έα με δούναι ζωήν εν παντί καλώ(ι) σπόρω(ι)

Άνασσα, εν νυκτί άγουσα, ρέμβουσα και αγρία

βασσιλεία ισχύουσα των τριών οδών

δώσ ‘ μοι την γνώσιν την αγνήν την της νυκτός καί τας των οδών αρετάς.

Φέρε τας σίτους εν βομώ(ι) και επ’ αυτών τό μήλον βάλε.

Sacred days – excerpt from the book Thracian Magic: past & present by Georgi Mishev

download

This is an excerpt from the book Thracian Magic: past & present by Georgi Mishev published by Avalonia 2012

The idea that the carriers of the magical belief are a connection and mediators with the gods, resp. their Christian correspondences – the saints, leads to the belief that they have divine patrons, on whose celebrations they also celebrate.  This is the reason why in the folk calendar there are special days filled with magical rituality. The calendar celebrations themselves and the rites connected with them, according to some Bulgarian folk beliefs, were established by three mythical female characters, which dressed in their magician clothing stood on a high mound and determined the days.[1] From a story preserved in a speech of Joseph the Bearded from 18 century under the name “Grandmother’s celebrations or grandmother’s fables” we learn the following:

“…once there were two old women. The one was called Drusa, she was making incantations against fear by melting lead, and the other was called grandma gorogleda[2]Petka, she was making divinations using wax. They were herbalists and witches and many other cures they knew. At the time there were two clergymen, priest Torno and priest Migno. These two old women celebrated 12 Fridays in the year. Grandma Drusa came and said to priest Torno to write those 12 celebrations down, because priest Torno was literate. Grandma Drusa was saying and priest Torno was writing: the first Friday is in March, the second Friday is before Annunciation, the third Friday is before Easter, the fourth Friday is before Mark the Evangelist, the fifth Friday is before Pentecost, the sixth Friday is before Feast of Saints Peter and Paul, the seventh Friday is before Assumption, the eighth Friday is before Beheading of St. John the Baptist, the ninth Friday is before Feast of the Cross, the tenth Friday is after Feast of the Cross, the eleventh Friday is before Saint Andrew the Apostle, the twelfth Friday is before Nativity of Jesus. And priest Torno wrote it down. And grandma gorogleda Petka made a divination with wax and she saw where it was good to write other celebrations. Grandma gorogleda Petka said to priest Migno – let us write theMrata Saturdays and Thursdays, and Wolf celebrations,[3] and Rusal celebrations[4], and Hot days[5], and feast of German[6] and that the women should not spin on Friday[7] and on some Tuesdays. Priest Migno wrote that down and many lies they wrote down, priest Torno and priest Migno and these two old women. They gathered a lot of simple-minded folks and women and men, who were magicians and witches, as well as men, who were promiscuous, atheists, tobacco smokers and drunks, thus a lot of them gathered and they went out on a mound, priest Torno and priest Migno dressed in robes, the lawless and established a law that no one should work on these celebrations…”[8]

These beliefs, recorded and commented by the Christian clergy, reflect the notion that a number of celebrations, as well as rites, are established among the people by the will of the carriers of the magical rituality. This folk priesthood, which have continued to perform their ancient functions synchronously with the Christian clergymen, they didn’t renounce the old celebrations, but gave them a new colouring, so they can fit in the new time. They preserved the knowledge of performing the calendar rituals and the empathy of the cyclic time and the non-mortality, which it validates. They gathered and established the laws for celebrating the festivals – says the Christian clergyman, and not from anywhere, but from the top of the mound, which for the ancients symbolized the primordial mountain and was an image of the Goddess.“ 

[1] Lyubenov P., Baba Ega: Compendium of different beliefs, folk healings, spells, incantations and customs from the region of Kyustendil, Tarnovo, 1887, 4 (Любенов П., Баба Ега. Сборник от различни вярвания, народни лекувания, магии, баяния и обичаи от Кюстендилско, Търново 1887, 4)

[2] A word with unclear meaning, it is possible that it means cross-eyed, but the interpretation is disputable.

[3] For the Mrata nights and the Wolf celebrations see chapter “The She-Wolf”.

[4]  The Rusal celebrations are days connected with the honour to the rusalki – female mythological character, see in the index rusalki.

[5] For the Hot days see chapter “The Virgin Mistress of the Fire”.

[6] For German see chapter “Mother of the Sun”.

[7] See chapter “The She-Wolf” in the part for St Petka and the spinning.

[8] Mochulskiy V., Sermons and teachings against the pagan beliefs and rites. On the tradinional history of the Bulgarians, Odessa 1903, 15-17 (Мочульский В., Слова ипоучения, направленные против языческих верований и обрядов. К бытовой истории болгар. Одесса 1903, 15-17). Translation in English by Ekaterina Ilieva on the basis of the Bulgarian translation by Georgi Mishev.