Тракийско общество “Трескейа” – структура

10984248_10154112812129298_6830992587356192227_n

Уважаеми приятели, поради въпроси от Вас във връзка със структурата на Тракийско общество ТРЕСКЕЙА искаме да направим някои уточнения и да дадем малко повече информация на заинтересованите:

Основните принципи, които следваме в Тракийско общество Трескейа, сме публикували и преди, но припомняме отново:

Тракийско общество ТРЕСКЕЙА

Ние сме неформална група от хора, които споделяме общи вярвания, практики на богопочитане и представи свързани с тракийската култура и поради това наричаме себе си – тракийско общество Трескейа.
Ние вярваме във Великата Богиня и нейния Божествен Син и сме убедени, че почитта към тях и към древните тракийски светилища има място в съвремието и бъдещето ни. Ние не бленуваме за връщане на едни отминали времена, на едни отишли си социални отношения и начин на живот, а считаме, че древната култура носи послания, които не са част от миналото, а са духовен път актуален и в днешни дни.

За нас народните традиции и обреди са носител на връзки с природата и нейното богопочитане, което е изповядвано и от древните траки, за което свидетелстват многобройните им светилища. Те са винаги в хармония с природата и са изграждани така, че човек да чувства себе си като „рожба на тежката земя и звездното небе” – писмена формулировка на орфическата вяра за божествения произход на човека, засвидетелствана в откритите златни плочки.

Ние вярваме, че чрез изучаване на традиционната обредност, която носи духа на нашите земи; на духовната и материална култура на древните траки и на близки на тях народи, споделящи сходни вярвания, както и с благоволението на Боговете на тези земи, можем да търсим близостта на божественото проявление тук и сега, с неговите множество проявления и назовавания. Светостта на заобикалящата ни среда – свещените извори, скали, пещери и върхове, е за нас основен принцип, тъй като ние вярваме, че Видимото е проявление на Невидимото.

Ние не можем да бъдем сигурни, че древните траки са извършвали абсолютно същите обреди като нас; не можем да бъдем сигурни, че са вярвали и възприемали околния свят като нас, но можем да бъдем сигурни, че преклонението пред Божественото и търсенето на близостта на Боговете е било стремеж за древния човек, както е и за нас – последователите на тракийско общество „Трескейа”.

Ние вярваме, че боговдъхновението не е изчезнало и не е спомен само от прашните книги и старите предания, а е жив елемент от съвремието ни.

Ние вярваме, че богопоявата съществува и днес, но тя съществува за тези, които я търсят и са открити към нея, за тези, които вярват в божествения произход на човека и светостта на заобикалящия ни свят.

Ние вярваме, че дори извършвайки обред само сходен, а не идентичен с онзи, който е извършван преди хиляди години; макар и назовавайки Божественото по друг начин на нашия сегашен език, ние ставаме част от същата духовна традиция, защото вярата не признава ограничението на линейното историческо време – тя живее във вечно повтарящите се цикли на Природата, Вселената, Богинята.

27907485_10155650676694934_2618342752650825022_o

Защо е важна общността?

Общността предоставя възможност за получаване на знание и познание. От една страна това може да се извършва, когато някой споделя знанията и опита си. От друга страна съвместното общуване и съвместната дейност са също възможност за развитие и израстване.

В общността новите хора започват като наблюдаващи в обреда, а постепенно започват да се включват. Първите стъпки са малки и плахи, а с течение на времето се придобива увереност и умения.

Целта на общността ни е да бъде възможност за хора, които имат общи духовни нагласи да споделят знания, да се учат и развиват себе си и най-вече да почитат божествата. Това съвместно общуване по теми, които са дълбоко лични, както и съвместното богопочитане често превръща членовете на общността в приятели и близки.

Общността ни има своята история, своите традиции, ритуални практики и структура. Като всичко живо и нашата тя се променя във времето. Някои от тези промени са естествени и дори без да ги осъзнаваме, а други се извършват по желанието и убеждението на хората, които градят тази общност.
Общността ни е винаги отворена и за нови лица.

Вътрешната структура на общността ни се състои от:

– наблюдатели;
– поклонници;
– свещенослужители.

Присъединяването към Тракийско общество Трескейа е възможно за всички без оглед на етнос, религия, национален или социален произход, език, външен вид, потекло, пол, сексуална ориентация, възраст или здравословно състояние.

Първата стъпка в общността ни е тази на наблюдател. Това е моментът, когато всеки от нас търси и намира нещо в Трескейа, но още не е сигурен какво. На този етап ние наблюдаваме общността, ритуалите и начините на богопочитане, празниците и хората, които ги извършват. Това може да се случва с или без преминаване през определено обредно действие. Обредното действие, което може да бъде извършено на този етап е благословия, която наблюдаващият човек да получи от свещенослужител от Трескейа. Получаването на благословията и преминаването на този обред е вид изявление на наблюдаващия човек, че чувства съпричастност към тази духовна общност.

Втората стъпка е приемането на поклонничество. Когато човек прецени по една или друга причина, по един или друг повод, че това е неговият духовен път и че има вътрешна необходимост да почита тези божества по този начин, то тогава може да премине обред, с който да заяви тази своя готовност. Обредът се извършва от свещенослужител (жрец или жрица) и е действие сходно на кръщенето в християнството, но не може да бъде извършен за друго лице, т.е. от родител за дете, а само от самия човек, след като е навършил 14 години.

Третата съставна част на Трескейа са свещенослужителите (наричани още жреци и жрици). Това са хора, които са изразили необходимост да заявят своето дълбоко преклонение към божественото в божеските образи, които се почитат в Трескейа. Служенето на божествата изисква, а също и включва, тяхното познаване и опознаване. То е задължение към божествата и общността.

Посредническата функция на свещенослужителите е от една страна извършвайки различни по естество обреди за хората – пречистващи, благославящи или други, т.е. действия насочени от човешкото към божественото. От друга страна свещенослужителите могат също и да посредничат в посока от божественото към човешкото. Това може да се случва по различни начини според възможностите на всеки – чрез музика, танц, рисунка, текст или по друг подходящ начин. Свещенослужителите са и в подкрепа на останалите в общността по техния духовен път.

За приемането на някого за свещенослужител е необходимо лицето да е навършило 21 години и се извършва след обсъждане в общността, основно сред останалите свещенослужители. Ако лицето е одобрено, то преминава посветителен обред, с който поставя началото на своята служба, която е свързана с обучение и духовно развитие.

При желание за повече информация може да ни пишете на съобщение тук в страницата.

Бъдете здрави и устремени към божественото в човека и около човека!
Има още

Реклами

ЕПИКТЕТ Към тези, които лесно стигат до това да обучават на философия срещу заплащане

 25630377_10214404845297093_1540301911_n

Откъсът от текста на Епиктет, който на български език е публикуван под заглавието Диатриби с превод от проф. Богдан Богданов, акцентира върху някои моменти, които и в днешни дни са актуални и касаят не само философията, а много аспекти на духовното (а и не само на него):

– не всеки може (може в смисъла на има способностите и може в смисъла на има правото, дадено му е) да извършва обреди, да философства относно божествата и духовното;

– много хора, които са прочели тази или онази книга и са напълнили главите си с дадена информация започват да препоДАВАТ, но всъщност как ще дадеш нещо, което сам нямаш;

– акцентирано е на огромната отговорност, която носят духовниците и че това звание не е ей така, за да се прави някой на интересен и че копирането на външността на духовника не превръща копиращия в духовник.

Текстът на Епиктет в откъси е от кн. 3, диатриба 21 по изданието – Епиктет. Диатриби. Превод от старогръцки, предговор и бележки Богдан Богданов. Изд. Жанет 45, 2016.

“Поелите наготово теоретичните положения желаят веднага да ги изхвърлят навън, както хора с болен стомах, които повръщат храната. Първо я смели, така после няма да я повърнеш. Иначе тази чиста несмелена работа наистина трябва да се повърне. Но от това, което са ти дали, ти ни покажи, че си достигнал до промяна на твоето ръководно начало, както атлетите ни показват своите променени мишци вследствие на упражненията и поетата храна и както тези, които са учили занаяти, ни показват занаятите, на които са се учили. Строителят не идва и не казва: „Вие чухте моето изложение за строителството“, а наетият от вас строител, като ви построи къщата, ви доказва, че има тоя занаят…

Какво друго правиш, човече, ако не пародираш мистериите в Елевзина, като казваш:

„Както там има храм, така има и тук. Там има хиерофант и аз ще създам хиерофант. Там има вестител и аз ще поставя вестител. Там има факлоносец и аз ще поставя факлоносец. Там има факли и тук има. Думите са същите. Та по какво ставащото тук се различава от тамошното?“

Абе, нечестиви човече, по нищо ли не се различава? То дали води до полза независимо от мястото и времето? Това не става ли след жертвоприношения, с молитви след очистителен ритуал и предварителна нагласа на мисълта, че човек влиза в свещенодействия, и то древни? Така стават полезни мистериите и така достигаме до представата, че древните хора са установили всичко това за оправяне на живота и образоване. А ти ги прогласяваш и представяш накриво независимо от времето и мястото им, без принасяне на жертва и без очистителен ритуал. Твоят хиерофант няма нито нужната дреха, нито нужната прическа, нито повезката, която трябва, нито нужния глас и възраст, нито си пречистен като него, ами само си му взел думите и ги казваш. Та тези думи дали са свещени сами по себе си?

Човек трябва да подхожда към това по друг начин. Тази работа е голяма, изпълнена с тайнство и не може да се върши току-така и от случаен човек. И дори не е достатъчно някой да е просто много знаещ, за да може да се грижи за младите. Трябва да има и някаква подготовка, да е придобил и нужните за това качества. Кълна се в Зевс, той трябва да има и определена външност и преди всичко богът трябва да го посъветва да заеме това място…

Ти отваряш лечебница, без да имаш друго освен лекове и без да знаеш, а и да проявяваш любопитство да научиш кога и как се прилагат.

– Ето мазило за очи за тоя човек. Аз имам същото.

– Да не би и да знаеш как да го използваш? Да не би и да знаеш кога и как ще помогне и на кого? Тогава защо играеш на зарове в толкова важни работи, защо постъпваш толкова лекомислено и се заемаш с нещо, което съвсем не е за теб? Остави го на можещите и на тези, които му познават реда.”

Орфически химн към Нощта с коментар от Александър Фол

star-night-wallpaper-19Νυκτός

 

Θυμίαμα Δαλούς Νύκτα θεῶν γενέτειραν ἀείσομαι ἠδὲ καὶ ἀνδρῶν.
Νὺξ γένεσις πάντων, ἣν καὶ Κύπριν καλέσωμεν
κλῦθι, μάκαιρα θεά, κυαναυγής, ἀστεροφεγγής,
ἡσυχίῃ χαίρουσα καὶ ἠρεμίῃ πολυύπνῳ,
εὐφροσύνη, τερπνή, φιλοπάννυχε, μῆτερ ὀνείρων,
ληθομέριμν’ ἀγαθήν τε πόνων ἀνάπαυσιν ἔχουσα,
ὑπνοδότειρα, φίλη πάντων, ἐλάσιππε, νυχαυγής,
ἡμιτελής, χθονίη ἠδ’ οὐρανίη πάλιν αὐτή,
ἐγκυκλίη, παίκτειρα διώγμασιν ἠεροφοίτοις,
ἣ φάος ἐκπέμπεις ὑπὸ νέρτερα καὶ πάλιν φεύγεις
εἰς Ἀίδην δεινὴ γὰρ ἀνάγκη πάντα κρατύνει.
νῦν δε, μάκαιρ’, ὦ Νὺξ, πολυόλβιε, πᾶσι ποθεινή,
εὐάντητε, κλύουσα ἱκετηρίδα φωνὴν
ἔλθοις εὐμενέουσα, φόβους δ’ ἀπόπεμπε νυχαυγεῖς.

 

ХИМН КЪМ НОЩТА
ЖЕРТВЕНО КАДЕНЕ С ФАКЛИ

 

Нощта на богове родителка и на смъртни славя,
Нощта първоначало на всичко, и Киприда ще зовем.
Чуй ме, блажена богиньо, от звездния плам теменужна,
радостна от тишината в покоя на сънния шемет,
сладост от бдения нощни, на съновидения майко,
ти си забрава на грижи, от труд отдих и скъпа на всички –
сънедарителка, в мрака сияние от колесница,
наполовина небесна и земна пак наполовина,
ти в кръговрати се носиш, ездачка в гонитба в ефира,
пращаш в подземния свят светлината и пак
втурваш се към Аида, че неизбежност ужасна владее над всичко.
Аз те, щастлива, зова, преблажена, желана от всички,
прелестна и отзивчива.на всяко молебствено слово,
склонна ела и раз сей страховитите образи в мрака!

 

Коментар на химна от проф. Александър Фол в книгата му “Тракийската култура – казано и премълчано”:

“В своя химн Нощта веднага е наречена родителка на богове и на хора с добавката, позната от Дионисовата терминология на Еврипид в неговите „Вакханки“, която ни връща към предлитературния орфизъм, че е „нежна“ (носителка на нежността). Нощта е синкаво-теменужена, блести от звездите, тя е щастлива в покоя си и в многосънното си спокойствие, тя е майка на сънни блянове. Нощта обаче е разпозната и в друго свое превъплъщение, в което тя е наполовина земна и наполовина небесна, кръговратна, отпуска конете на колесницата и е ездачка, която обитава мрака и пресича въздуха. Нощта изпраща светлината в Аид (Хадес), възбужда силен страх, но в края е призована да се появи благосклонна и да разпръсне всички неща и дела, а вероятно и образи, които всяват ужас в Мрака.

 

Нощта също няма своя митология, освен фолклорното видение, записано от Хезиод в неговата „Теогония“, където богинята възниква от Хаоса заедно с Мрака (Ереб). Нюкс (Нощта) и Ереб (Мракът) раждат Етера и Деня, но самата Нюкс сътворява Участта, Смъртта, Съня, Присмеха, Горестта, Мойрите, Парките, Ериниите, Хесперидите, които помежду си са братя и сестри. В орфическата литература Нощта също е обработвана митологически, но е въведена в неоплатоническите спекулативни персонификации. Там тя е принцип, начало (архе) заедно с Гея (Земята) и Уран (Небето), но изглежда, че є се приписва ролята да бъде „най-единствената“ в сътворението, сиреч инцестното съвкупление между Земята и Небето (Гея и Уран) се извършва в нейното лоно. В старогръцкото космогонично виждане, обработено най-напред от Хезиод и съхранено в цялата литература след него, Хаосът, Нощта и Мракът са физически принципи, които нямат и не могат да имат свещена стойност. Те произвеждат по-нататъшните съставки-персонификации на Космоса чрез брачни връзки. В обреда обаче този възглед е изцяло унищожен.

 

Както е казано в подзаглавието на химна, обредът се извършва с факли в ръка, които пръскат уханна миризма. Тази сцена е самата тюма (от глагола жертвам – «θύω» ), т. е. жертвоприношението, чрез което непроницаемият Мрак бива отделян от Нощта, тъй като Нощта се ражда само чрез Светлината на пламъците. Тогава тя бива наистина разпозната и започва нейното назоваване в състоянието й на покой, в което тя е нежна, многосънна и теменужена, а после се обозначава в превъплъщението й като хемисферна богиня – наполовина небесна, наполовина земна. Този преход е ключов за устния орфизъм, но е признат и от литературния. Богинята е в покой през степените на самозачеването, износването на плода и раждането му, но ражда бог, който е Синът й, и преминава в друг стасис (позиция, състояние). Този стасис е на космическия кръговрат, който гарантира на Сина й двете му основни хипостази – земната или хтоничната, нощната или огнената, т. е. Дионисовата, и небесната, светлинната, слънчевата, т. е. Аполоновата. Когато Нощта обредно е разпозната и назована в долната хемисфера, Синът й е в горната и от зенита си е Слънце, което може да бъде наречено Сабазий. Когато Нощта е разпозната и назована в горната хемисфера, той е в долната и е Хтонос, който може да бъде наречен Загрей. Тук текстът е контрапунктна версия на прочутия пасаж от Макробий в неговите „Сатурналии“, където авторът, почти по същото време на предполагаемия запис на химните, но сигурно към края на IV и началото на V в., предава тракийската Дионисово-Аполонова религия в най-главното светилище на бога в Тракия. Пасажът описва храма на бога с открит кръгъл покрив, през който денем Слънцето изпраща лъчите си върху олтара, а през който нощем пламъците на запаления профетически огън близват навън тъмнината. Този храм е на Сабазий, казва Макробий.

 

В нощната мистерия епифанията/теофанията пречиства съгласно контекста на отправената молба, защото отмахва от молителя всичко, което предизвиква страх и ужас в Мрака (Ереб), и по този начин му позволява, пречистен и освободен, да се посвети на Богинята. Въпреки неоплатоника Макробий и неговото езическо монотеистично увлечение този обред си остава типично демитологизирано свещенодействие на орфици, които не са чели нито Сатурналиите, нито друга философска литература. Фолклорната среда запазва чистата си метафоричност, при която няма нужда да се обяснява какво щял да направи Синът, щом Майката е разпозната като хемисферна. Той ще си го направи и без описание.”

За музиката и мистериите на траките и фригите от Страбон, География.

orpheus11

Откъс от текста на Страбон, География:

Х, 3, 15: За свирнята на флейта, за трясъка на хлопките, кимбалите и тимпаните, както и за ритуалните възклицания и бакханските викове те изнамерили подходящи имена, а и някои имена, с които назовавали служителите на бога, участниците в хоровете и свитата по време на свещените обреди: кабири, корибанти, пани, сатири, титири, както и името на самия бог според съответните местности: Бакх, Рея, Кибела, Кибеба и Диндимена. Сабазий също е един от фригийските богове, в някакъв смисъл е и син на богинята Майка и самият той разпространител на Дионисовите мистерии.[1]

Х, 3, 16: На тези мистерии приличат също и Котитиите, и Бендидиите при траките, от които водят началото си и орфическите мистерии. Впрочем, Есхил в Едони споменава за Котис и за нейните музикални инструменти, защото казва: “Свята е Котис при едоните, носещи в планината музикални инструменти”. Веднага след това той добавя за Дионисовите служители: “Един държи в ръце бомбюка, с много труд въртяна на струга, изкусно с пръсти песен лее, която към вик от вдъхновение подбужда, друг пък бие меднообкованите котили” и после: “Ехти хвалебна песен и страшни бикогласи мимове там някъде от тайно място рев надават, и тътен на тимпан се носи като страховит подземен гръм”. Ето защо тези мистерии приличат на фригийските и това е съвсем естествено, след като самите фриги са преселници траки, то и свещените им обреди да са пренесени оттам. Също и тези, които свързват Дионис с едонеца Ликург, загатват за сходството на свещените обреди.

Х, 3, 17: съдейки по мелодията, ритъма и музикалните инструменти, то и цялата музика са приели за тракийска и азиатска. Това е очевидно и от местата, на които се почитат Музите, защото Пиерия, Олимп, Пимпла и Лейбетра в старо време били тракийски области и планини, а сега са във владение на македоните. И Хеликон посветили на музите траки, след като се заселили в Беотия, същите, които посветили пещера и на Лейбетрийските нимфи. Наистина тези, които са се занимавали усърдно с древната музика се считат за траки, и Орфей, и Музей, и Тамирис. Името на Евмолп също е оттам, а и тези, които са посветили на Дионис цяла Азия чак до Индия оттам пренасят много от музиката. И ето някой казва: “дрънкащ на азиатска китара”, а друг нарича флейтите берекинтийски и фригийски. също и някои от музикалните инструменти са наречени с варварски имена: набла, самбика, барбитос, магадис и много други.”

[1] На това място текстът е повреден в кодексите – б.пр.

Спомен за скални светилища в българския фолклор

Традиционната ни култура пази спомена за някои обредни действия, в които скалните светилища запазват своя роля. Един интересен пример за това е следното сведение от Илиева, А. За обредния произход на някои детски игри в България. // Български фолклор, кн. 3, 1999, 5:

 „Докъм средата на ХХ век в Хасковско са играни едни от най-архаичните според мен игри. През Велики пости момите излизали по бели ризи извън село. Те обикаляли около селото от баир на баир, пеели и тичали, наловени във верига. По пътя към Големия камен пеели:

Кога си първом тръгними,
първи Велики четвъртък,
когото на път срешними,
глъвътъ жъ му земими,
с кръвта му шъ съ комкаме. [4]

Тези игри в различните села на Хасковско ги наричат на Свето, на Камен, на Могила, на Мара [5] и др. Това са все местности, в които има или е имало каменно светилище, свещен камък, пещера. В Югозападна България също ходели „на баир, на пукната скала, на чистио баир – все места с голи камъни и вътре като пещери“ и пеели Маро ле, месечинко ле. [6]“

[4] С. Георги Добрево, Хасковско. Личен архив А. Илиева. Всички теренни материали, ползвани в статията, с изключение на бележка № 34, са от личния архив на А. Илиева.
[5] Любопитно е, че на староеврейски ma̛ ara е пещера, дупка. Вж. Д. Котова. Тесмофориите. С. 1995, с. 80.
[6] С. Тополница, Благоевградско.

Вълчицата и Старото слънце // The She-wolf and the Old Sun

(English text follows the Bulgarian)

На 21 ноември християнската традиция отбелязва празника Въведение Богородично, познат още като Ден на християнското семейство, който от своя страна в традиционната ни култура е познат като края на Вълчите дни. Народът ни нарича този ден Вълча Богородица, а също и Куцулан в чест на най-опасния куц вълк, който яде хора. Обичайна практика е на този ден да се раздава питка с мед за здраве и омилостивяване на хтоничните сили, като питката се разчупва, а не се реже. Както и при огромна част от другите празнични дни възприети в християнската традиция, то и тук античната основа е добре разпознаваема. Познатата в народната вяра Вълча Богородица, крие в себе си образа на Богинята, укротяваща вълците и наричана в древността – δαμνο λύκαινα.

15042008_10154388949184934_3066948216333544372_o

Вляво – антични изображения на вълчицата като митологична представа свързана с женското начало и богинята. В средата – изображение на богинята като господарка на зверовете, която държи в ръце вълци (кучета). Вдясно горе – изображение на вълк нападащ елен. Богинята е вярвана като Господарка на хищника и на жертвата, която може да замени местата им, в този смисъл е Тази, която властва над живота и смъртта. Долу вдясно – изображение на Въведение Богородично, което народът нарича Вълча Богородица и която е позната като една от трите Богородици – Голяма, Малка и Вълча. // Left – ancient depictions of the she-wolf as a mythological notion connected with the feminine and the goddess. In the middle – depiction of the goddess as mistress of the beasts, holding in her hands wolves (dogs). Up right – depiction of a wolf attacking a deer. The goddess is believed as a Mistress of the predator and the prey, who can change their places and in this sense she is the One who rules over life and death. Down right – depiction of the Presentation of the Virgin Mary, which the people call Wolf Mother of God and is recognized as one of the three Mothers of God – the Big, the Little and the Wolf.

След края на Вълчите дни (11-21 ноември) започва един друг период. Разполагаме с данни за древността, че денят на 22-ри ноември е наричан Ἡλιοδύσια (слънчев залез),[1] който бележи началото на едномесечен период посветен на бог Кронос, който е свързван със слънцето през нощта. Обредите посветени на него в този период са извършвани в тъмнина, тъй като в тъмнината властва бог Кронос, който всъщност е слънцето в подземния свят, Хелиос наречен Кронос. Тези обреди са наричани и брумалия според Йоан Лидийски, който извежда названието им от bruma – къс ден Този период завършва с раждането на новото слънце – Младия бог, което се случва на 25 декември. Този ден е наричан и познат от античните извори като Ἡλίου γενέθλιον αὔξει φῶϛ – Раждането на Хелиос (слънцето), светлината нараства и който е възприет по-късно от християнството като Рождество Христово. През декември се извършвало и коленето на прасето, за което Йоан Лидийски също ни е оставил сведение и е излишно да гадаем откога е позната тази традиция „И фермерите колят прасета в почит към Кронос и Деметра и дори сега коленето на прасето се извършва през декември“ (Lyd. Mens.,4, 158). Празнуването на бог Кронос в този период е интересно, защото още Йоан Лидийски коментира силната борба на църквата срещу тях (Lyd. Mens.,4, 158). Определянето на дълги пости преди раждането на Младия Бог – Непобедимото Слънце е още един похват да се спрат нощните веселия, но както и съвремието ни показва, реалността е друга. По стечение на обстоятелствата хората в края на годината не спират да се събират и празнуват нейното отминаване. Допълнителен момент, който може да се нарече дори ирония на съдбата е, че фирмените тържества и събирания се случват именно в този период. Бог Кронос като един от титаните и властващ над тях е възприеман и като господар над тези титанични сили, който в този период на годината отново е благосклонен към хората и те си припомнят Златния век, разменят си подаръци и се поздравяват с думите – За много години, а този поздрав също има своята древност – Vives annos (Lyd. Mens.,4, 158). Този божествен старец според някои мнения е залегнал в основата на образа на Дядо Коледа (Дядо Мраз или Свети Николай). В някои от народните традиции в Западна Европа има добър паралел за господството му над отвъдните сили, като маскираните със страшни маски персонажи (познати под различни имена, но в Тирол известни като крампуси, ларви и други) биват подчинени от него и изпълняват волята му, а той пък награждава тези, които се покажат като достойни и добри.

[1] Weinstock, St. A New Greek Calendar and Festivals of the Sun. // The Journal of Roman Studies, Vol. 38, Parts 1 and 2 (1948), 40.

15129033_10154388950679934_8787876834366906734_o
Ляво – Бог Кронос поглъща камък, който богинята Рея е повила като пеленаче. Мит, който е тълкуван в смисъла, че времето (хронос) поглъща всичко. Вдясно горе – Бог Кронос (лат. Сатурн) на колесница, изображение от 15 в., а до него изображение на св. Николай придружаван от дявол (крампус) и деца, които получават подаръци. Долу дясно – изображение на традиционно колене на прасе от околностите на София. Обичаят е свързан и с яхване на прасето от малко дете. // Left – god Cronus swallows a stone, which goddess Rhea has wrapped as an infant. A myth which is interpreted in the meaning that time (chronos) swallows everything. Up right – god Cronus (lat. Saturn) on a chariot, depiction from 15 c. AD, and next to him a depiction of St Nicholas accompanied by a devil (krampus) and children receiving pressents. Down right – depiction of a traditional butchering of a pig from the area of Sofia. The rite is connected with mounting the pig by a small child.

С настъпването на времето на Старото Слънце, на Стареца на света, Ви пожелаваме весели празненства в края на годината. Нека веселието да изпълни сърцата Ви, нека съпреживяното със скъпите Ви хора да Ви създаде множество спомени. Ако и дните в този период на годината да са кратки, то нека дългите нощи да бъдат изпълнени с веселие и смях.

* * *

On November 21st the Christian tradition marks the Presentation of the Virgin Mary, also known as the Day of the Christian family, which on the other hand is known in Bulgarian traditional culture as the end of the Wolf days. The Bulgarians call this day Wolf Mother of God and also Kutsulan (Limping one) in honour of the most dangerous limping wolf, who eats people. Common practice for this day is to give out, break and not cut, bread covered with honey for gaining health and for appeasement of the chthonic forces. Just like with a huge part of the other celebrations adopted in the Christian tradition, the ancient basis is easily recognizable here too. The Wolf Mother of God, known from the folk belief, conceals the image of the Goddess tamer of wolves and called in antiquity – δαμνο λύκαινα.

After the end of the Wolf days (November 11 – 21) begins another period. We have evidence from antiquity that the day of November 22nd is called Ἡλιοδύσια (sunset), [1] and it marks a one month period devoted to god Cronus, who is connected with the sun during nighttime. The rites devoted to him in this period are done in darkness, because it is in darkness that Cronus rules, who is in fact the sun in the underworld, Helios called Cronus. These rites are called also brumalia according to John the Lydian, who derives their name from bruma – short day. This period ends with the birth of the new sun – the Young god, which happens on December 25th. This day is called and known to ancient sources as Ἡλίου γενέθλιον αὔξει φῶϛ – the Birth of Helios (the sun), light grows and it later is adopted by Christianity as the Birth of Jesus Christ. In December is done the butchering of the pig, for which John the Lydian has also left us some evidence and it is unnecessary to speculate how long this tradition has been known. And the farming people would slaughter pigs for the worship of Cronus and Demeter – and hence even now the „Pig-Slaughter“ is observed in December.” (Lyd. Mens., 4, 158). Celebrating god Cronus in this period is interesting, because even John the Lydian comments on the great struggle the church has with it (Lyd. Mens., 4, 158). Placing a long fast before the birth of the Young God – the Invincible Sun is another method to stop the nocturnal celebrations, but just like the present-day shows – the reality is different. At the end of the year, due to the circumstances, people never stopped gathering and celebrating its passing. Additional moment, which can be called irony of fate, is that business parties and gatherings happen exactly in this period. God Cronus, one of the titans and ruling over them is perceived also as a ruler of those titanic forces, who in this period of the year is favorable towards the people and they remember the Golden age, exchange gifts and greet each other with the words Live for years and this greeting also has an ancient origin – Vives annos (Lyd. Mens.,4, 158). This divine elderly man according to some opinions is the basis for the image of Santa Claus or St Nicholas. In some of the folk traditions of Western Europe there is a good parallel for his power over the underworld forces, as the masked with frightful masks characters (known under many names, but in Tirol popular as krampus, larvae and others) are subjected to him and obey his will, and he awards those who appear as worthy and good.
[1] Weinstock, St. A New Greek Calendar and Festivals of the Sun. // The Journal of Roman Studies, Vol. 38, Parts 1 and 2 (1948), 40.
With the coming of the time of the Old Sun, of the Old Man of the world, we wish you happy celebrations at the end of the year. May joy fill your hearts, may what you experience together with your loved ones bring you many memories. And since the days of this period are short, may the long nights be filled with joy and laughter.

Във връзка с празника на Богинята през август

14045770_10154110962524934_5834701983521593651_n

Денарий представящ тройната култова статуя на Диана от Неми (Diana Nemorensis)

Във връзка с празника на Богинята през август, а именно 13-15 август, някои учени са изказали също своето мнение. Тъй като най-много данни има във връзката с римския празник посветен на богинята девица Диана, то заповядайте тук мнението на професор Карин Грийн от университета Айова:

„Празникът най-вероятно е продължавал три дни. Освен че това е обичайна продължителност за голям празник, то е и особено подходяща за Диана Тривия (Диана на трите пътя – бел.моя). Стаций я оприличава на Идите като Хеката (Silv. 3.1.60) и я сближава с Хиполит. Св. Хиполит, предполагаем християнски мъченик от трети век, имал своя празник на 13 август, т.е. на идите през август; а Дева Мария е възнесена с тялото си на небесата на 15-ти, празникът Възнесение (в католицизма Успение Богородично е известно и като Възнесение Богородично, т.е. не е възнесена душата след смъртта ѝ, а е възнесена телом – бел. моя). Имайки предвид навика на християнската църква да присвоява нещата, които не може да премахне, то е възможно и големият празник на Диана да е започвал с търсенето на Вирбий/Хиполит. Третият и последен ден от празника в такъв случай ще е бил за празнуване на възнасянето на Диана като царица на небесата, на пълната луна, на Девата, както Граций я нарича (Virgo, 496), именно на 15-ти. Без съмнение през първите векове от новата ера християнската църква и светилището на Диана са били в съревнование относно осмислянето на някои важни явления – слизането в подземния свят и завръщането на младия бог; човешката жертва; майката и нейния обичан син-жрец; царицата на небесата – и не е никак учудващо, че християните са искали да заменят популярния и широкоизвестен празник на Диана с християнски празник, което да пренасочи вниманието на поклонниците към църквата.“
Green, C. Roman Religion and the Cult of Diana of Aricia. Cambridge University Press, 2007, 62. Превод от английски – Георги Мишев.
13921121_10154111027994934_1018296882460237483_n

Green, C. Roman Religion and the Cult of Diana of Aricia, Cambridge University Press, 2007, 62.

Бог Аполон, дафина и пречистване

Историята за бог Аполон и Дафна е широко известна и затова няма да се спирам на сюжета ѝ, но ще се спра на един момент, а именно на представеното от нея растение, което е вярвано като свещено за бог Аполон. Дафината, дафиновият лист или лавърът е вярван като неразривно свързан с бог Аполон и неговата почит, а в този смисъл е бил ползван, а се ползва и досега в различни обредни действия свързани с търсене на пречистване и възвисяване на духа. Като се започне от култовата обредност и разказите за това как прорицателката Пития е сдъвквала дафинови листа, за да въведе бога в себе си и да узнае неговата воля, до традиционната култура и народните ритуали, където дафиновият лист се ползва за пречистване и защита от зли сили, то дафината остава свързана със слънчевия бог и неговата връзка с чистотата и закрилата.

Избрах един кратък античен фрагмен от творчеството на Еврипид, а именно Ион (112-143), където е представен жрецът на бог Аполон и как той използва метла от дафинови клонки, за да премита храма на бога и по този начин от една страна го пречиства от видими и невидими нечистотии едновременно. въпреки че творбата на Еврипид е художествена, то представеното ритуално действие най-вероятно почива на съвсем реално извършвано такова.

Ето и фрагментът от творбата на Еврипид, превод на база издания на руски и английски език – Георги Мишев. Най-долу текстът в оригинал на старогръцки.

О ти, млада клонка от най-обичната дафина,

която в храма на Феб олтара измиташ;

която си от нетленните градини,

където по листата на свещената мирта

капе вода от извора вечнотечащ.

С тази дафина аз премитам площадката на бога цял ден,

заедно с бързокрилото слънце преминава дневната ми служба.

О Пеане, о Пеане,

благосклонен вечно бъди,

рожбо на Лето. 

Добър е трудът, о

Фебе, който пред твоя дом полагам за теб,

почитайки твоя пророкуващ олтар;

гордост е задължението ми да бъда роб на божествата,

не на смъртните, а на безсмъртните.

Феб е отец за мен:

отдавам възхвала на този, който ме отхранва;

назоваването отец, който е благ към мен,

аз отправям към Феб, който владее този храм.

О Пеане, о Пеане,

благосклонен вечно бъди,

рожбо на Лето.“  

ἄγ᾽, ὦ νεηθαλὲς ὦ

καλλίστας προπόλευμα δάφνας,

ἃ τὰν Φοίβου θυμέλαν

σαίρεις ὑπὸ ναοῖς,

κήπων ἐξ ἀθανάτων,

ἵνα δρόσοι τέγγουσ᾽ ἱεραί,

ῥοὰν ἀέναον παγᾶν

ἐκπροϊεῖσαι,

μυρσίνας ἱερὰν φόβαν:

ᾇ σαίρω δάπεδον θεοῦ

παναμέριος ἅμ᾽ ἁλίου

πτέρυγι θοᾷ

λατρεύων τὸ κατ᾽ ἦμαρ.

ὦ Παιὰν ὦ Παιάν,

εὐαίων εὐαίων

εἴης, ὦ Λατοῦς παῖ.

καλόν γε τὸν πόνον, ὦ

Φοῖβε, σοὶ πρὸ δόμων λατρεύω

τιμῶν μαντεῖον ἕδραν:

κλεινὸς δ᾽ ὁ πόνος μοι

θεοῖσιν δούλαν χέρ᾽ ἔχειν

οὐ θνατοῖς, ἀλλ᾽ ἀθανάτοις:

εὐφάμους δὲ πόνους  μοχθεῖν

οὐκ ἀποκάμνω.

Φοῖβός μοι γενέτωρ πατήρ:

τὸν βόσκοντα γὰρ εὐλογῶ,

τὸ δ᾽ ὠφέλιμον ἐμοὶ πατέρος

ὄνομα λέγω

Φοίβου τοῦ κατὰ ναόν.

ὦ Παιὰν ὦ Παιάν,

εὐαίων εὐαίων

εἴης, ὦ Λατοῦς παῖ.

Threskeia Calendar for 2015

Dear friends,

we have a little present for all of you, who like our rituals and follow the rhytm of the Goddess. We have arranged a calender with some pictures of our rituals and short verses, the calender has the dates of the moon phases, solstices, equinoxes and some other important days. The day of the New moon means the first visible appearnce of the moon and not the astrological new moon event. We hope that you will enjoy it!

You can download it from HERE

Бог Дионис и празниците му през месец март от Йоан Лидийски „За месеците“ (De Mensibus)

Бронзова оброчна плочка на бог Дионис от Смолян

В своя текст „За месеците“ (De Mensibus) , в книга 4, Йоан Лидийски ни оставя следната информация за бог Дионис и празниците му през месец март.

Предложеният превод е извършен от Георги Мишев по английския текст на John Lydus, De Mensibus (Book 4)  от Andrew Еastbourne.

Либер, както е името на Дионис сред римляните, означава „свободен“ — това е слънцето. Мистериите [mysteria], на премахване на нечистото [mysos] като еквивалент на светостта.  Дионис, „защото от когото [е] произлязъл родът“ [di’ hon hê nyssa] — това е, обратната точка — и циклите на времето.  Всъщност, Терпандър от Лесбос казва, че Ниса е отгледала Дионис, който е наречен „Сабазий“ от някои, който е рожба на Зевс и Персефона, който по-късно [107] е разкъсан на парчета от титаните.  За него също се казва, според Аполодор, че е рожба на Зевс и Земята, Земята назована като „Семела“, защото всички неща имат основата си в нея [katathemeliousthai]:  чрез промяна на една буква „с“, поетите я нарекли „Семела“.

Според поетите, [имало е] пет Диониса:[1]  първият, рожба на Зевс и Лизитея; вторият, син на Нил, който властвал над Либия и Етиопия и Арабия; третият, рожба на Кабир, който властвал над <Азия>, от който идват посвещенията на Кабирите; четвъртият, рожба на Зевс и Семела, за когото се извършват мистериите на Орфей и за когото се смесва виното;[2] петият, синът на Нисос и Тиона, който въвел „Тригодишният празник.“[3]  Това е гръцкото [изброяване].  Римляните пък наричат Дионис „Бакхантът на Китерон“—означаващо някой, който е в бакхическо обсебване и се изкачва до небесата,  <които> те наричат „Китарон“ на база на хармонията[4] на седемте „звезди,“ и затова според мистичното предание Хермес дава китарата  на Аполон, тъй като Логосът довежда до хармония вселената със Слънцето. И мистериите в почит на Дионис са тайни, заради факта, че връзката на слънцето с природата на вселената е скрита за всички. [108] И в свещените обреди те носят фалоси,които са органите пораждащи зачеването, и огледало, като [представящо] блестящите небеса и топка, като [представяща] земята.  Защото Платон казва в Тимей, „на земята, сферичната форма.“[5]  По тази причина Питагор казва, че душите са разпръснати в десетте сфери на този път, и в нея [т.е., земята]. И в свещените обреди, те го наричат Pyrigenês [„огнено-роден“] и  Pankratês [„все-властен“],  защото от една страна слънцето е с огнена природа, а от друга властва и управлява всичко. И те казват, че пантерата получава името си от него, като [представяща] „все-животното“ [pan-thêr-os] земята, която получава от него даряващата живот и носещата радост субстанция. И те изобразяват неговите бакханти и нимфи като [представящи] водата, която му се подчинява, и чрез движението на слънцето на природата на водата се дава живот; и те им дават цимбали и тирсове[6] [да представят]звука на водите. И те изобразяват менадите като гонени от сатирите, като [представят] възникването на гръм и шум, когато водите ги гонят ветровете.  И [те описват] Дионис като „ума на Зевс“, като [представята]душата на космоса; защото откриваме навсякъде, че целият космос се нарича  „Зевс“, заради вечния живот и безкранойстта. Те го описват като син на Семела, като скриващ се под земята и излизащ на повърхността чрез добродетелна на Хермес, който е Логосът; като вшит в бедрото на Зевс, като лежащ скрит на тайни места в космоса; и те го наричат Дитирамб [7]  и Dimêtôr [„имащ две майки“], този, който има два пътя на следване, единият от изток на юг към зима и другият от север на запад към лято. Толкова за Дионис.

И на деня на Бакханалиите, Демокрит казва, че залязват риби, а Варон казва, че ще има „борба на ветровете.

Всичко това древността [е съхранила] за Дионисиите.

[1] Cicero, De Natura Deorum 3.23 (58).

[2] Т.е. първият, който е изобретил виното, като също може да се разбира и за първия, който е изобретил смесването на виното с вода.

[3] В Тива.

[4] Връзката представяна тук е с „хармонията“ представяна от китарата („лирата“).

[5] Tim. 55d, стандартният текст казва повече кубичен от сферичен.

[6] Тирсове са жезлите в култовата почит към Дионис, които на върха си завършват с шишарка.

[7] Като от di- [„две“] и thura [„врата“].